Вестник „Пасд“ пише: „От началото на 2026 г. президентът на Азербайджан Илхам Алиев с нова енергия прокарва така наречената идеология „Западен Азербайджан“. На пръв поглед тя се представя като въпрос на „право на завръщане“, „права на човека“ или „историческа справедливост“, но по същество това е ясен инструмент за дългосрочен политически натиск върху територията на Република Армения.“
В речта на Алиев Армения многократно е представяна като „историческа азербайджанска територия“. Този подход не е случайна игра на думи. Когато държавен глава описва територията на друга държава с различно име, когато се използва фразата „Западен Зангезур“, когато се говори за Сюник, или „Западен Азербайджан“, когато се говори за територията на Армения, това вече дори не е псевдо-„историческа“ дискусия. Това е подготовка за политическо искане.
Баку се опитва да опакова този опасен дневен ред с миролюбив речник. Говори се за „мирно завръщане“, „права на разселените лица“, „културно наследство“. Под тези формулировки обаче се формира идеологическа система, чиято цел е да поддържа постоянен натиск върху Армения дори след края на карабахския конфликт.
Азербайджан не е оставил тази тема само на ниво изявления. Създадена е така наречената „Западноазербайджанска общност“, която получава държавна подкрепа. Темата се въвежда в образователни, културни, пропагандни и медийни платформи.
С други думи, не става въпрос за една или две речи, а за политическа линия в рамките на цялата държава. Най-опасното е, че Алиев се опитва да свърже този дневен ред с темата за регионалните комуникации.
Непрекъснатото разпространение на „Зангезур“ и „Западен Зангезур“ показва, че Баку поддържа натиск върху Сюник не само в пропагандната сфера, но и в сферата на преговорите.
При тези обстоятелства най-опасната грешка за Армения би била да счита проблема за второстепенен.
Междувременно, реакцията на арменските власти често остава неясна, закъсняла и „разпръсната“. Никол Пашинян, който е длъжен ясно да отговори дали има някаква цел за масово заселване на азербайджанци на територията на Армения, предпочита да избягва директни формулировки. Това не е въпрос, който може да се обсъжда в общи линии или да се отклонява в друга посока.
Ако Алиев говори за „завръщането на западните азербайджанци“, ако азербайджанската пропагандна машина тиражира тези за исторически претенции към различни селища в Армения, тогава арменското правителство трябва много ясно да заяви, че Република Армения не приема никакъв дневен ред, който би могъл да доведе до нарушаване на териториалния, демографския или сигурностния баланс на Армения.
В противен случай мълчанието, уклончивите отговори и неясните формулировки създават основателно подозрение в обществото, че правителството е готово да обсъжда дори въпроси, които пряко се отнасят до суверенитета на Армения. А когато се говори за евентуално „връщане“ или преселване на стотици хиляди азербайджанци, това вече не е само дипломатическа тема. Това е въпрос на национална сигурност.
Тази политика на Азербайджан трябва да се разглежда не като отделни изявления, а в рамките на цялостна стратегия. Първо се създава историческият наратив, след това се формира езикът на „правата“, след това тази тема навлиза в международни платформи и накрая се превръща в преговорно искане. Баку вече е изминал този път в други посоки и Армения няма право да закъснее отново.
Тезата, наречена „Западен Азербайджан“, е идеологическа подготовка за нова агресия срещу Армения. Тя може да не започне с изстрел, но започва с думи, карти, учебници, официални речи и пропаганда, насочени към международна аудитория. А неотговарянето на подобни процеси не е миротворчество, а опасна безотговорност.
Арменското правителство трябва да прекрати неяснотите и ясно да заяви, че „Западен Азербайджан“ не съществува на територията на Република Армения и демографската и териториална сигурност на Армения не може да бъде предмет на никакви преговори.