Вестник „Жоховурд“ пише: „През последните месеци тезата, че Азербайджан се опитва да промотира на международно ниво т. нар. дневен ред за „заселване на 300 хиляди азербайджанци“, представяйки я като част от идеологията на „Западен Азербайджан“, отново активно циркулира във вътрешнополитическото поле на Армения. Властите редовно заявяват, че това са пропагандни и манипулативни тези, докато опозицията твърди, че официален Баку вече прилага тази политика на държавно ниво.“
Вестник „Жоховурд“ се опита да разбере колко реални са тези опасения и дали така наречената програма за „Западен Азербайджан“ е просто инструмент за пропаганда или част от по-широка политическа програма.
Идеята за „Западен Азербайджан“ под държавен патронаж
От 2022 г. в Азербайджан действа организацията „Западноазербайджанска общност“ под егидата на Алиев. С държавна подкрепа тя промотира на международни платформи тезата, че значителна част от сегашните територии на Армения са исторически „азербайджански земи“ и че азербайджанците, които са напуснали там, трябва „да се върнат в селищата на своите предци“.
Посланията на Алиев и политическият акцент върху „уреждането“
Президентът на Азербайджан Илхам Алиев многократно публично е подкрепял дейността на тази структура. В обръщението си към участниците в международна конференция, проведена в Баку през декември 2025 г., Алиев заяви: „Вярваме, че миролюбивите членове на общността на Западен Азербайджан ще се завърнат в земите на своите предци.“
Това изявление дойде, след като Азербайджан и Армения подписаха съвместна декларация и парафираха проект на мирен договор във Вашингтон на 8 август 2025 г. с посредничеството на САЩ. В същото послание Алиев отбеляза, че този процес „създава надежда и увереност за съвместното съществуване на народите“.
В същото време, азербайджанските държавни медии продължават активно да развиват темата за „Западен Азербайджан“. Така вече е обявено, че третият фестивал-конференция „Завръщане в Западен Азербайджан“ ще се проведе в Нахичиван на 18-19 юни 2026 г.
Събитието е организирано от Пълномощното представителство на президента на Азербайджан, Министерството на образованието на Азербайджан, Нахичиванския държавен университет и Западноазербайджанската общност. Според азербайджанския държавен медиен канал report.az , по време на конференцията учени, изследователи и длъжностни лица ще представят доклади за „реалностите, историческото наследство и перспективите за завръщане на Западен Азербайджан“.
Културната секция на фестивала ще представи „национално-културни ценности, произведения на изкуството и идеи за единство“.
Официален Ереван отхвърля дневния ред
Арменските власти обаче категорично отхвърлят този дневен ред. На 26 май министърът на външните работи на Република Армения Арарат Мирзоян заяви, че „никога не е имало и не може да има „Западен Азербайджан“ на суверенната територия на Република Армения“.
Според него, популяризирането на подобни теми не съответства на логиката на мирния процес и не допринася за изграждането на доверие в региона.
„Много пъти сме казвали, че темата „Западен Азербайджан“ не се вписва в рамките на мира, добросъседските отношения и взаимното признаване на териториалната цялост, които сме инициирали с Азербайджан“, заяви Мирзоян.
Тревогата на опозицията по темата за „300 хиляди азербайджанци“
Опозицията обаче твърди, че властите подценяват проблема. На 17 април Нарек Карапетян, член на управителния съвет на партията „Силна Армения“, заяви: „Граждански договор е партия, която довежда 300 хиляди азербайджанци в Армения и провокира война. Истинският мир е мир с гаранции. Ние не вярваме на турците, този мирен документ трябва да има гаранции.“
Откритото изявление на Алиев за „заселването на 300 хиляди азербайджанци“
Прави впечатление, че още в интервю за руската държавна телевизия на 18 декември 2024 г. президентът на Азербайджан Илхам Алиев открито заяви, че в Азербайджан има общност от азербайджанци, разселени от Армения, която според него се състои от около 300 хиляди души. Алиев отбеляза, че тази общност официално се е обърнала към арменското ръководство с молба да „създаде условия за тяхното завръщане и реинтеграция“. Азербайджанският президент заяви още, че Баку все още не е получил отговор от арменското ръководство как си представят „реинтеграцията“ на азербайджанците в техните исторически земи. Арменското правителство не е заявило публично дали е получило такова заявление и няма официален отговор на тези твърдения.
Властите описват тезата за 300 000 азербайджанци, изтъкната от опозицията, като фалшива пропаганда и политическа реторика, изградена върху обществените страхове. Никол Пашинян многократно е заявявал, че разговорите за териториални претенции срещу Армения не съответстват на логиката на продължаващия мирен процес.
Кой и как финансира проекта „Западен Азербайджан“?
Проучване на всекидневника „Жоговурд“ обаче показва, че в Азербайджан идеологията на „Западен Азербайджан“ отдавна е излязла извън рамките на обществена инициатива и е получила системна държавна подкрепа.
Едно от най-ярките доказателства за това е разследването на OC Media, публикувано през ноември 2025 г., което представи изтекли документи от азербайджанската държавна система. Според разследването пропагандната кампания „Западен Азербайджан“ е координирана и финансирана от азербайджанската президентска администрация.
Според публикация на OC Media , азербайджанските власти са използвали държавни средства за организиране на международни конференции, финансиране на пропагандни платформи, ангажиране на чуждестранни експерти и създаване на комуникационна стратегия за представяне на тезата за „Западен Азербайджан“ пред международна аудитория.
Разследването отбелязва, че само за международната конференция, организирана в Баку през декември 2023 г., са похарчени над 109 хиляди маната. В събитието са участвали учени, анализатори и експерти от различни страни. Британският анализатор Томас де Ваал определи инициативата като „обикновен иредентизъм“, намеквайки, че не става въпрос само за културен или хуманитарен дневен ред. („Иредентизъм“ е политически термин, който означава, когато държава или политическа сила обявява териториите на друга държава за „исторически нейни“ и промотира претенции към тези територии или идеята за „връщане“.)
Пропагандната машина на Баку срещу арменския държавен дневен ред
На този фон вътрешнополитическите дискусии в Армения също се засилиха. Особено след като властите уволниха директора на Музея на геноцида за това, че е подарил книга за Арцах на вицепрезидента на САЩ Ванс. Опозиционните кръгове представят това като доказателство, че Азербайджан финансира и развива териториална и историческа пропаганда на държавно ниво, докато властите в Армения избягват подобни теми.
Така тезата за „Западен Азербайджан“ продължава да остава в центъра не само на информационните, но и на сериозните политически и сигурностни дискусии, както в Баку, така и в Ереван.
От едната страна е координирана териториална пропаганда на държавно ниво, а от другата страна е правителство, което се отказва от собствената си историческа памет, национални въпроси и идентичност.“