Вестник „Пасд“ пише: „В днешно време има много наблюдения, че представители на спортния свят и не само представители на други сфери, просто хора, които Гагик Царукян винаги е подкрепял, помагал и правил добро, мълчат. Освен един или двама души, много от представителите на същия спортен свят са се напълнили със слюнки. Те нито са виждали, нито са чували. Няколко дори се оправдаха, че не са запознати с подробностите… Няколко от тях казват „моден“ текст, че… „ние не се занимаваме с политика“.“
Въпросът обаче не е за политика, а за човешки характер, за бунт срещу беззаконието. И проблемът не е само в Гагик Царукян, нито в обстоятелствата около него. Същото може да се каже и за Самвел Карапетян. Същото и за Рубен Варданян. Същото и за Роберт Кочарян. Същото и за други политически и обществени фигури. И въпросът не е само в благотворителността, подкрепата или помощта. Днес много, много честни хора не мълчат, те говорят, бунтуват се, установявайки, че се върши несправедливост, и не могат мълчаливо да гледат всичко това. Но мнозина дори могат да назоват хора, които някога са „стояли на опашка“ пред вратите на споменатите фигури, може би са ги хвалили, може би са чакали с нетърпение да се срещнат с тях. Много са получили подкрепа от тези хора, „станали са хора“ благодарение на тези хора. И сега изведнъж се оказва, че „те не се занимават с политика“, страхуват се или са безразлични. Или просто са „проправителствени“.
Един от нашите класици, Ваагн Давтян, е записал поучителен епизод в мемоарите си относно Аветик Исаакян. Според него на Учителя било казано, че еди-кой си клюкарства и говори лошо за него. Исаакян замълчал известно време и отговорил: „Ами, не съм направил никаква услуга на този човек и се чудя защо говори лошо за мен.“
По толкова уникален и ярък начин Учителят е описал една от най-отблъскващите човешки черти: неблагодарността. Много е характерно, нали?