„Всяка правна система, ако наистина иска да бъде достойна и справедлива, трябва постоянно да помни, че нейната легитимност и авторитет не произтичат единствено от формалната и процедурна сила на закона, а от истината, пред която законът е отговорен. Когато законът е отделен от моралния разум, той престава да бъде израз на справедливост и рискува да се превърне в легитимирана форма на сила“, пише Негово Преосвещенство епископ Исахак Погосян, предстоятел на Гегаркуникската епархия на Арменската апостолическа църква.
Той подчертава, че поради тази причина образуването на наказателно дело срещу Католикоса на всички арменци не може да се оценява от чисто правна и формална гледна точка. Независимо от фактическите обстоятелства по делото, то се превръща в тест за понятието за право. Решаващият въпрос тук не е дали някое лице е над закона: християнската традиция винаги е предполагала, че всеки човек е отговорен пред правосъдието. По-фундаменталният въпрос е дали правото остава в служба на истината или започва да изразява върховенството на историческите обстоятелства или политическата воля.
„Държавата и Църквата са реалности от различно естество. Мисията на държавата е да поддържа социалната справедливост, а на Църквата е поверено да ни напомня за моралната истина, без която дори най-съвършената правна система губи вътрешния си стандарт. Когато тази разлика се забрави, държавата е склонна да абсолютизира собствената си юрисдикция, а обществото е склонно да бърка закона с властта.
Ако разследването се провежда с принципа на равенство пред закона, безпристрастност и вярност към истината, то може да служи на справедливостта. Ако обаче съдебният процес придобие характер, който поставя под въпрос свободата и независимостта на Църквата, тогава доверието, на което се крепи правният ред, е застрашено. Законът не може дълго да оцелее там, където вече не се признава за израз на справедливост.
Достойнството на Църквата не произтича от властта и не се поддържа от привилегии. То се ражда от вярност към истината, дори когато тази вярност изисква издържане на изпитания или риск от несправедливост. По същия начин истинската тежест и величие на Държавата се виждат не в нейната сила, а в способността ѝ за самообладание, когато тя признава, че човешката съвест, вяра и отговорност пред Бога не са създадени от политическата власт и не могат да бъдат напълно подчинени на нея.
Където законът и истината са разделени, и двете страдат. И където законът остава отворен за моралния разум и истината за човека, държавата и Църквата, запазвайки различните си мисии, могат съвместно да служат на достойнството, което в християнското разбиране е вкоренено в това, че човекът е образ и подобие Божие“, пише високопоставеният духовник.
Източник: Panorama.am