Изложбата заимства заглавието си от легендарния едноименен филм на световноизвестния режисьор Сергей Параджанов, посветен на националния поет от XVIII век Саят Нова. Събитието представя както хилядолетната арменска история и култура, така и съвременния пулс на разположената в Югозападна Азия, но цивилизационно приемана за част от Европа, днешна държава. Арменският етнос, чиято диаспора е разпръсната на всички континенти, има сложна, нелека и крайно интересна историческа съдба. Това прави цялостната му културна нагласа особено космополитна и отворена към постоянен диалог с представителите на най-различни общества и народи, без обаче да губи своята крайно характерна специфика, формираща уникалното ѝ и в днешно време лице.
Важен акцент в изложбата е историята на арменското малцинство в България, което до такава степен е интегрирано в националното ни самосъзнание, че поет като Пейо Яворов написва за него едно от най-хубавите си и известни стихотворения, а и до ден-днешен, когато имаме проблеми, отиваме да се оплачем на „арменския поп“. Изложбата в Библиотеката на НБУ се организира и по повод 120-годишнината от рождението на прочутия арменски композитор Арам Хачатурян (6 юни 1903 г.).
Изложбата от книги и статии в Нов български университет „Цветът на нара: Какво знаем и не знаем за Армения“ включва документи, които са част от традиционните и електронни колекции на Библиотеката. Към изложбата е съставена библиография и всеки, който проявява интерес към нея, може да пише на имейл library@nbu.bg и ще я получи безвъзмездно до 25 септември 2023 г. В избраната библиография има 84 библиографски описания и съдържа препратки към съдържания на книги в библиотечния каталог на НБУ. Включени са библиографски описания на книги и статии от колекциите „Academic Search Complete“ и „eBook Academic Collection“ на EBSCO, JSTOR, ScienceDirect, Central аnd Eastern European Online Library (CEEOL), Emerald, документи с открит достъп от Brill.
Сред изложените документи са книгите „Арменската цивилизация“ от Саркис Саркисян, „Арменците разказват за себе си…“ от Евгения Мицева, „Арменски легенди и поеми“ събрани и илюстровани от Забел Бояджян, „История на Армения: От наченките до наши дни“ от Симон Паяслиян, „Два близки народа, два далечни съседа: Армения – Турция“ от Хрант Динк, „Арам Хачатурян“ от Григорий Михайлович Шнеерсон, „Clair de Lune“ от Жюстин Томс и други.
По изложба „Цветът на нара“ работи екип от библиотекари и специалисти, съставител на библиографията е Светлана Иванова, графичен дизайн на плаката – Георги Младенов, текст Васил Димитров и Гергана Мартинова. Изложбата е подредена Библиотеката на Нов български университет, II етаж и ще продължи до 25 септември.
Източник: Център за книгата