Азербайджан превръща църквата Сурп Хампарцум (Църквата на Светото Възкресение Христово) в Бердзор в джамия. Бердзор, включително църквата Сурп Хампарцум, бяха предадени на врага на 25 август 2022 г. Преди това храмът е бил в добро състояние. Според азербайджанските медии куполът и камбанарията на арменската църква ще бъдат демонтирани и ще бъдат построени две минарета.
Църквата е построена през 1998 г., куполът е осветен на 31 май 1998 г. Кореспондент на Panorama.am разговаря с архитекта на храма Храчия Каспарян.
Panorama.am: Г-н Каспарян, когато научихте новината, че построената от вас църква ще бъде превърната в джамия, когато видяхте снимките, какви емоции изпитахте?
Храчя Каспарян: Не мога да намеря думи, с които да опиша тези емоции. В онези дни, 1995-1998 г., когато строихме църквата, още нямаше пътища, от Ереван се стигаше за 7-8 часа. Представете си, в продължение на 5 години, заедно с първия началник на област Кашатаг Алексан Агопян построихме тази църква. Вие сами знаете с какви мисли и чувства направихме това, а днес все едно давате едно от децата си на непознати. Какво ще стане с църквата, Бог знае. Вероятно тя ще последва същата съдба като църквата на Светите апостоли в Карс, превърната в джамия.
Скоро същата съдба, вероятно, очаква първата църква, която реставрирах през 1975 г.: църквата „Св. Богородица от Воскепар“. Границата беше точно до църквата. Реставрирахме я преди 45 години. Това е първата църква, която реставрирах. Сега се разпространяват информации във връзка с това, ако се потвърдят, тогава отново ще бъдем принудени да влизаме в храма със специални пропуски. И това е парадоксът.
Panorama.am: Г-н Каспарян, когато построихте църквата и след това осветихте кръста, мислили ли сте някога, че един ден църквата ще бъде неарменска?
Храчя Каспарян: Толкова много патос имаше в онези дни… Нашите преживявания, нашите освободени земи. Смятахме, че това е първата църква, построена в нашите освободени територии. И със сигурност нямах тези мисли.
Ще ви кажа нещо интересно, когато отидохме там с Алексан, по здрач наближихме Лачин. На следващия ден вече сме избрали място, където ще строим църква. Когато наближихме Лачин, видях равнина, водеща към долината на Аракс. С други думи, тази височина охраняваше сливането на реките Ахавно и Хакари, които се вливаха в Аракс и оттам ясно се виждаха хълмовете на село Тех. Избрахме това място, за да можем да го виждаме и от наша страна и винаги да го държим под контрол.
Panorama.am: Вярвате ли, че един ден църквата Сурп Хампарцум в Бердзор ще ни бъде върната и Вие, като архитект-реставратор, ще можете да я възстановите точно?
Храчя Каспарян: Първо, заради възрастта ми, и второ, заради това, което се случва сега, не мисля, че всичко това ще се върне в рамките на един човешки живот. Дай Боже да дойде поколение и това, което казахте, ще се сбъдне и арменците лесно ще възстановят църквата в оригщиналния й вид.
Но все пак нека поставят полумесец на църквата, стига да не я разрушат, защото разбиращите хора при вида на църквата определено ще кажат, че е арменска. При изграждането на църква спазвам традиционните ни архитектурни принципи. Храмът е част от арменската класическа архитектура.
Ние, които живеем тук, трябва да треперим за наследството, оставено от нашите предци. Ако един народ иска да съществува дълго време, има само един избор: той трябва да познава наследството, оставено от предците му, да го цени и пази. Друг начин няма. Ако сме безразлични към наследството си, по-добре е да го оставим на капризите на природата, природата ще го съхрани по-добре от човека, поне няма да го наруши.
