Ново изследване на международна група учени показа, че протоиндоевропейският език е съществувал преди повече от 8000 години и първите му носители са живели в южната част на Закавказието. По-късно те пристигат в каспийските и черноморските степи и езикът започва да се отделя.
Семейството на индоевропейските езици се счита за най-разпространеното в света. Те се говорят от повече от една трета от населението на света. От края на 18-ти век учените търсят произхода на общия корен, така наречения протоиндоевропейски език, който е говорен от предците на народите на Азия и Европа.
Има две основни хипотези за това как индоевропейските езици са се озовали в Европа. Според първата те са донесени със себе си от първите земеделци, мигрирали от Мала Азия преди около 9000 години. Втората хипотеза гласи, че протоиндоевропейците са живели в понтийско-каспийската степ, откъдето са мигрирали на запад в края на неолитната или ранната бронзова епоха. Повечето учени днес са склонни към тази версия.
Проучването, в което участваха учени от 13 страни, включително Русия, помогна да се установи, че протоиндоевропейският език е съществувал преди около 8120 години, т.е. много по-рано, отколкото се изчислява в някои минали трудове.