След конфликта в Арцах може да се очаква сериозно затягане на дипломатическия отговор на ЕС срещу Азербайджан на дипломатическо ниво, за да се предотврати агресия срещу суверенната територия на Армения, каза в интервю българският евродепутат Радан Кънев пред Euractiv България .
Български енергийни експерти и дипломати потвърдиха тази оценка, но добавиха, че санкции срещу режима в Баку са възможни само с подкрепата на САЩ, чийто втечнен природен газ може да замени доставките на азербайджанския газ. Те подозират, че Азербайджан и Турция са тайни промотори на руските интереси в ЕС.
„Позицията на ЕС до голяма степен зависи от водещата роля на Франция. Очевидният стремеж на президента Макрон е да играе решаваща роля във външната политика. България е страна със силни връзки с арменския народ, както и Франция, и може да се очаква София да се солидаризира с тази френска позиция“, прогнозира Кънев.
На 5 октомври Европейският парламент прие резолюция за преразглеждане на отношенията между ЕС и Азербайджан и въвеждане на санкции заради ситуацията в Арцах. Членовете на Европейския парламент предлагат да се намали зависимостта от вноса на газ и петрол от Азербайджан.
Според Кънев агресивната политика на Баку съдържа много голяма заплаха за „проевропейското правителство на Армения“. „Едно от обясненията е, че Русия вече е безпомощна, но има и наказателен елемент към арменското правителство заради проевропейската му политика. Морален дълг на ЕС и европейските страни е да се намесят при всяка агресия срещу суверенната територия на Армения“, каза Кънев. Той добави, че доставките на газ от ЕС са основното нещо, на което Азербайджан разчита в конфликта.
„ЕС не е въвел общи санкции по отношение на доставките на руски газ, което обяснява и самочувствието на азербайджанския президент Илхам Алиев в тази политика“, каза българският депутат.
В отговор на въпрос дали Азербайджан може да си позволи да спре доставките на газ за ЕС, българският енергиен експерт и бивш посланик в Русия Илиян Василев отбеляза, че „нито Азербайджан ще спре доставките, нито ЕС ще спре да купува газ“ в близко бъдеще.
„Идеята за „твърдата“ игра на ЕС срещу Азербайджан едва ли има много привърженици, особено в правителствата на страните от ЕС, които в момента получават азербайджански газ. ЕС е обременен от войната в Украйна“, каза Василев. Според него обаче в дългосрочен план могат да се очакват последствия за режима в Баку, тъй като чувствителността на ЕС към режими, които водят агресивни политики и войни, се увеличава.
„Ако ЕС и САЩ се договорят за наказателна политика срещу Азербайджан, американският втечнен газ може да замени азербайджанския. ЕС успя да преодолее зависимостта от повече от 150 милиарда кубически метра руски газ, ще преодолее зависимостта от 15 милиарда кубически метра от азербайджански газ. Всичко зависи от реакцията на Баку, от това доколко те разбират рисковете от отчуждаване на Европа“, каза Василев.
По думите му рисковете, които се очакват от конфликта за България, не са малки, но те не са пряко свързани с депортирането на арцахските арменци. „След този конфликт Азербайджан силно увеличи зависимостта си от Турция и намали ценния си капитал в Европа. Ръководството на Азербайджан беше обградено от специално внимание и отношение на Брюксел, независимо от Турция. „Днес руският газ и нефт се „промиват“ през Турция и директните договори за доставка на азербайджански нефт и газ в Европа могат да бъдат застрашени“, предупреждава експертът.
Василев напомни за решението на азербайджанската енергийна компания SOCAR. компанията иска да получи огромен заем от руската компания „Лукойл“ за преработката на големи количества руски суров петрол в турската EPA, поради което в Брюксел светнаха много „червени светлини“. По думите му действията на азербайджанските политици, укрепването на отношенията с Русия и Турция за сметка на ЕС също се следят внимателно в България. „Тези стъпки, поне на този етап, не са обнадеждаващи“, каза Василев. България и Гърция са особено зависими от азербайджанските газови доставки.
„Баку просто предаде на Анкара правото да води енергийни преговори с ЕС и това означава, че има голяма вероятност повече азербайджански газ да се появи в газовия баланс на Турция и да бъде изнесен за ЕС за сметка на преките контакти. Въпросът е как ЕС ще гледа на ролята на Турция в този процес и дали ще наложи санкции“, коментира Василев.
Той добави, че руската газова структура включва руски, азербайджански и ирански газ. „Мисля, че войната между Хамас и Израел също ще окаже влияние, особено в контекста на Русия. Баку просто трябва да реши къде е“, каза Василиев.
„Азербайджан ще има какво да губи, ако се стигне до санкции. Като се има предвид колко е важно за икономиката на страната да се гарантират доставките за Европа, Баку по-скоро ще подаде, отколкото да въведе контрамерки“, каза Мартин Владимиров, директор на проекта „Енергетика и климат“ на Българския аналитичен център (който се занимава с изследване на демокрацията).
Според него, ако Азербайджан предприеме реални стъпки срещу ЕС, България ще пострада, тъй като в момента получава една трета от природния си газ оттам. Това е много по-евтин газ от газа на международните пазари. Това обаче важи и за други страни на Балканите и недостигът на газ в една от тези страни ще доведе до недостиг на газ в други страни.
Той отбеляза, че мълчанието на Европейския съюз относно поведението на Азербайджан спрямо Арцах е „оглушително“. „Това мълчание създава усещане за двойни стандарти, някои случаи се считат за нарушения на международното право, а някои просто се игнорират. Това дава надежда на други държави, които имат териториални спорове със своите съседи, че могат да разрешат тези спорове едностранно с помощта на военна сила. Трябва категорично да подчертаем, че Армения окупира тези територии след военната намеса през 90-те години. Но това не означава, че трябва да приемем, че сегашната ситуация е честно отмъщение“, каза Владимиров.
Той обясни и мълчанието на Брюксел относно факта, че Азербайджан е важен доставчик на нефт и газ. Според него няма нищо положително в това, че Европа заменя зависимостта си от една авторитарна държава с друга.
В дългосрочен план ЕС трябва да се стреми да стане независим от изкопаемите горива, а в краткосрочен план да диверсифицира своите доставки за съюзнически държави, които споделят сходна геополитическа позиция и общо разбиране за правата на човека.
Българският експерт отбеляза, че Азербайджан винаги е бил авторитарна държава, но през последните години там демократичните институции са напълно разрушени, личността на президента Алиев е превърната в култ, а демократичните права са потиснати. „Азербайджан лобира в Европа. През изминалите години се доказа как лобистите защитават позициите си. И Русия, и Азербайджан използваха услугите на своите „помощници“ в Европейския съюз, за да променят външнополитическата позиция на Съюза и да защитят своите интереси“, каза Владимиров.
Според него поражението на Армения в Арцах не би могло да се случи без мълчаливата подкрепа на Русия, която беше основният гарант за териториалната цялост на Армения, но реши да не се намесва в този конфликт. Това означава, че определено е имало сътрудничество с Баку: от преговорите и координацията на операциите до нахлуването в Арцах.
Според него между Азербайджан и Русия има ясна договореност, че доставките на алтернативна енергия за Европа ще продължат. „Съществува също съмнение, че Азербайджан и Турция в момента работят с „Газпром“ за създаване на нов маршрут за руски доставки и пълно спиране на транзита през Украйна. Това ще бъде сериозен удар за Украйна. Всъщност и Азербайджан, и Турция служат като „прикритие“ за големите доставки на руски газ през Балканите и Централна Европа“, каза Владимиров.