Преди 140 години във Филибе, както наричат Пловдив и до днес по-възрастните арменци, се основава първото арменско дружество в България. През 1883 година поканения от Болис (Цариград) учител Даджад Лутфиян с шестима ученици от горните класове на местното арменско училище „Вартанян” учредяват „Красирац йехпайрутюн” (букв. „Братство на книголюбите”). Това дружество със съществуването си става пример и предвестник на арменските организации в България, които заедно с църквата и училището през следващите десетилетия, до към средата на ХХ век, сплотяват членовете на общността.
По примера на „Красирац йехпайрутюн” в други български градове арменски младежи почват да организират подобни дружества: в Силистра „Дружество на настойниците” (1888), в Шумен „Дружество на любителите на четенето” (1889), Русе „Дружество на младите любители на четенето” (1891), в Сливен „Дружество на младите любители на четенето” (1894), във Варна дружество „Сисагян” (1894). Сред основните задачи на тези дружества е създаването на библиотеки като част от фонда им тогава съставляват вестниците, грижовно подвързани в годишници. Но, организирани с въодушевление и ентусиазъм, тези дружества не успяват да просъществуват дълго време. Най-често те се разпадат поради други ангажименти на учредителите си и липса на приемственост.
Красирац йехпайрутюн, по-известен и до днес само като Красирац, обаче успява да просъществува и да развива дейност. От Устава му, публикуван във Филибе през 1905 г. става ясно, че целта му вече е „основаване в града на арменско читалище и съдействие за интелектуалното развитие на местната арменска общественост”. С времето, подобно на българските читалища, арменските библиотеки-читални, наричани на арменски предимно ънтерцаран, се обособяват в самостоятелна организация или съществуват като библиотека към даден съюз или дружество из различни градове. За дейността на Красирац до средата на 40-те години на ХХ век намираме сведения из периодичния ни печат. След 1944 година, както всичко останало, преминава под шапката на единствената арменска организация „Ереван”.
Днес, Красирац, както едно време, се помещава в сградата на арменското училище „Виктория и Крикор Тютюнджян”. Богатият фонд на библиотеката съдържа книги, издадени в края на ХІХ век, подвързани от подлистниците романи – разпространени през първите десетилетия на ХХ век, списания, нови заглавия и много други арменски книги, издадени из различни части на света, и достигнали в Красирац благодарение на дарения.
С благодарност честитя 140 годишния юбилей на „Красирац” на всички наши сънародници запазили и грижещи се за съществуването му. В днешно време предимно държавни институции като Софийския университет (основан 1888) празнуват свои достолепни юбилеи, така че без да познавам всички свързани понастоящем с най-старата ни библиотека и организация Ви желая здраве и родолюбив ентусиазъм за да пребъде и се развива нашия Красирац.
Гоар Хнканосян, София