В началото на 50-те години на миналия век подчинените на Лаврентий Берия проследиха заговор за убийството на 50 висши служители на Съветския съюз. „Война” на Сталин и неговите съратници е обявена от източния клан на асасините – фанатични убийци, известни от Средновековието.
Кои са асасините?
Корените на сектата на асасините се връщат към 11-ти век, когато в Египет се появява религиозното движение Низари. Те се отделят от исмаилизма, който от своя страна беше една от издънките на шиизма. Изправени пред преследване от селджукските султани, низариите избират тактиката на целенасочени убийства на високопоставени служители като средство за борба. Именно тази страна на тяхната дейност получи най-голяма слава, а самите сектантски убийци започнаха да се наричат асасинии (от думата „hashishiyya“ – “ „низшите класи на обществото“; според друга версия – от навика на пушене на хашиш).
В различни периоди водачите на европейските кръстоносци, както и мюсюлманските емири, везири и султани, стават мишени на терор за специално обучените диверсанти-убийци. Интересното е, че асасините са посочени сред първите предшественици на комунизма. В началото на своята история низариите установяват сурова диктатура в няколко града в Иран, забранявайки лукса и ефективно премахвайки разликата между богати и бедни. „Комуната” на уасасините е разрушена по време на монголското нашествие през 13 век.
Мистериозният египтянин
В статия на публициста Евгений Жирнов, който е работил с архивни документи, се посочва, че през 1952 г. в един от лагерите на ГУЛАГ надзиратели са идентифицирали подозрителен затворник. Мъж с екзотична външност казал на обитателите на казармата си, че уж е дошъл от Близкия изток като пратеник на асасините. Древната секта, казал той, е осъдила задочно на смърт 50 високопоставени служители на СССР. Следователите на НКВД, които отдавна се специализират в разкриването на всякакви чужди агенти, вероятно не намират подобно признание за особено изненадващо. След войната Съветският съюз подкрепя създаването на държавата Израел, като по този начин си създава много врагове в мюсюлманския свят. Освен това асасините имаха причина да отмъстят за религиозното потисничество на своите събратя по вярата – шиитите-исмаилити, които представляваха основното население на Горно-Бадахшанската автономна област в рамките на Таджикската ССР.
Когато обаче чекистите сериозно се заеха с личността на предполагаемия убиец, ентусиазмът им донякъде избледня. Григор Акопович Мамур-Фатими идва в Съветския съюз от Египет през 1947 г. на 53-годишна възраст. Той е арменец по националност, така че е упражнил правото си на репатриране. Вместо да търси вратички и да се доближава до висши служители, имигрантът предприема действия в друга посока. Изправен пред социалистическата действителност, той започва публично да критикува съветския режим и през 1948 г., по време на посещение в египетското посолство, предава на дипломати „клеветническа информация за ситуацията в Съветска Армения“. Антисъветската агитация води бившия египтянин на подсъдимата скамейка през 1949 г. Възможно е Мамур-Фатими да не е бил убиец и цялата история да е измислена от него. Вкъщи, както разбраха служителите на НКВД, освен че работи като счетоводител, арменецът си изкарвал прехраната с писане на порнографски романи. Така че фантазията му очевидно беше наред. Някои от изказванията на странния затворник поставят под съмнение неговата адекватност. По-специално Григор Акопович стигна дотам, че се нарече „халифът на всички мюсюлмани“ от династията на Фатимидите. В резултат на това експертите психиатри разпознаха неуспешния убиец като симулатор и той беше върнат в лагера.
Камите на асасините обаче продължиха да се привиждат на обитателите на Кремъл. През 1954 г. Хрушчов и Маленков, които научиха за случая с Мамур-Фатими, бяха толкова уплашени, че принудиха председателя на КГБ Иван Серов да събере цялата налична информация за асасините. Той успя да разбере, че „организацията на асасините е победена през 19 век и оттогава съществуването й е под въпрос“. Освен това, очевидно, заговорът на близкоизточните убийци вече не се помни в Москва.