Април 1945г. Съветските войски се бият в Австрия, наближавайки столицата Виена. Една от ключовите цели на германската отбрана е Имперският мост (Reichsbrücke) над река Дунав, разделящ Виена на две. Всички други мостове бяха разрушени, само той, превърнат в мощен отбранителен център, свързва източната и западната групировка на нацистите, защитаващи австрийската столица. За успешното настъпление съветските войски трябваше да го превземат на живот и смърт. Задачата е изключително трудна. Нацистите, осъзнавайки стратегическото му значение, го охраняват със силен отряд. Освен това мостът е миниран и може да бъде взривен в критичен момент. Тогава съветските части ще трябва да преминат дълбокия Дунав, да водят тежки битки за превземане и задържане на плацдарма, което ще доведе до големи загуби.
Решено е мостът да се превземе с неочакван и бърз десант от реката. Нелеката задача бе поверена на доблестния старши лейтенант Евген (Кехам) Пилосян, командир на батальон на 207-и гвардейски полк от 80-та гвардейска стрелкова дивизия. Смел, дързък и в същото време умело пресметлив офицер, преминал през Сталинград, Курската дуга, участник в битките за Киев. Освен това той имаше голям късмет, а късметът в такава трудна мисия беше от съществено значение. Пилосян избра 103 бойци от своя батальон. Винтовките бяха изоставени, всички са въоръжени с автомати с троен боеприпас от патрони и гранати. За укрепване на отряда бяха разпределени две противотанкови оръдия, четири тежки картечници и едно 45-мм оръдие.
На 11 април бронирани катери от Дунавската флотилия пробиват с бой до моста. Парашутистите, попаднали под силен огън от двата бряга на Дунав, превзеха моста с бърза атака. Сапьорите незабавно обезвредиха взривните заряди. Германците не искаха да се примирят със загубата на толкова важен стратегически обект, свързващ отбраната им. Значителни сили с танкове, оръдия и минохвъргачки незабавно бяха изведени към моста. Атаките следваха една след друга. Кръстосаният огън не спря нито за минута.
Повече от ден парашутистите на Пилосян водят ожесточена битка с многократно превъзхождащ ги противник. Единствено масираният съветски артилерийски огън им помогна. Ден по-късно батальон от 7-ма въздушно-десантна дивизия проби до моста, но немците скоро затвориха „коридора“ и се втурнаха в атака с невиждана сила. Десантът беше на косъм от гибелта. Но бойците успяха да устоят. На 13 април сутринта морските пехотинци от Дунавската флотилия пробиха до моста, след което се приближиха танкове. Съдбата на Виена бе решена. Остатъците от източната група капитулират, а западната започва прибързано изтегляне от града. През нощта на 14 април Виена е напълно превзета.
За този подвиг всички участници в десанта бяха наградени с ордени. Както пишат в енциклопедиите, шестима са удостоени със званието Герой на Съветския съюз. И както често се случва, енциклопедиите лъжат. Всъщност имаше седем Герои. Името на най-почитания беше изтрито от лакираната история на войната. И това беше командирът на парашутистите Евген Пилосян. Той заслужава своята геройска звезда по право! Освен това заповедта за присъждане на високото звание е последвана две седмици по-късно – на 28 април 1945 г.
Работата е там, че офицерът, който беше отчайващо безразсъден във войната, остана същият буен и неконтролируем и в мирно време. След победата той продължава да служи в Червената армия, в Централната група сили, разположена в Австрия. През лятото е удостоен с извънредното звание капитан. Но офицерът, който премина през ада на войната и неведнъж гледаше смъртта в очите, не можа да се приспособи към мирния и нормален живот.
На 15 ноември 1945 г. Пилосян краде кола Ситроен от … командира на френската зона на окупация. Той я кара до Будапеща, където възнамерява да я продаде. Няма време. Унгарски престъпници пробутват хубаво, лесно достъпно момиче на горещия арменец и докато той цяла нощ се мотае с нея, открадват луксозния Ситроен. Разгневеният офицер, хванал блудницата за гърлото, отива при купувача на крадени коли, някакъв си Имре Данко. Открива колата в гаража. Заплашвайки с пистолет, той поисква хиляда долара от унгареца. Онзи не разполагал с такива пари, а Пилосян се задоволил с 890 грама златни предмети. Явно смелият капитан престъпник е имал зад гърба си още няколко подобни престъпления. След като научава, че военната прокуратура се интересува сериозно от него, през февруари 1946 г. той дезертира от армията. Командирът на полка открадва трофеен „Опел-Олимпия“ и отива в любимата си Будапеща. Но той не се вози дълго с него. Привлякъл вниманието на патрулка, избягва, оставяйки колата. На 2 март, заплашвайки с оръжие, отнема друга кола Опел от унгарския гражданин Регис Пажгой, кара я до Виена, където я продава на някакъв австриец за 12 хиляди шилинга.
Но скоро престъпните дейности на героя са прекъснати – на 9 март Пилосян е арестуван. С присъдата на военния трибунал той е осъден по четири члена от Наказателния кодекс, лишен от военно звание капитан и осъден на 4 години затвор. През февруари 1949 г. с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР Пилосян е лишен от званието Герой на Съветския съюз и всички държавни награди.
Казват, че затворът често не превъзпитава осъдените, а напротив, ги въвежда в престъпния свят. В случая с Героя на Съветския съюз Евген Пилосян това твърдение се потвърждава напълно. Излиза от затвора като закоравял престъпник – сформира банда и се занимава с грабежи и кражби. Още повече, че не сменя престъпното си „амплоа” – продължава да се специализира в кражби и обири на автомобили. Целият съветски Кавказ потръпна от името на Гега Еревански. Той е хващан и съден четири пъти. Общо прекара 29 години зад решетките. А тези, които са лежали в затвора повече от 15 години, се считат за „каторжници“ в йерархията на затвора. През 1970 г., след поредното лишаване от свобода, Евген Пилосян живее в Ереван, получава работа като контрольор в завод и сякаш е „улегнал“. Това е според официалните данни. Според слуховете той не е скъсал с престъпния свят. Напротив, коронясан е като „вор в законе“ /мафиотски бос, бел. ред/ и тайно оглавява престъпниците от Кавказ, които събират „данък“ от подземните гилдии. Въпреки че това са само слухове. За подземния свят да увенчае за мафиотски бос офицер и бивш герой ?! От друга страна, през 90-те години настъпват големи промени в света на бандитите. Известно е само, че през 1985 г. Пилосян кандидатства за връщане на званието Герой на Съветския съюз, но получава отказ. Умира през януари 1991 г. Ако не като Герой, то може би като коронован мафиот.