Арменският музей в Москва публикува статия за разрушаването на паметника на Уилям Маккинли от Батикян в Аркета, Калифорния. Автор на текста е Рафаел Акобджанян, изследовател, който откри за рускоезичния читател творчеството на скулптора Хайк Батикян.
Преди 15 години, започвайки есе за скулптора Хайк Батикян („Олтар на совата“, сп. Ереван, ноември 2007 г.), се насочих към Аркета. Аркета е уютен калифорнийски студентски град на 446 километра северно от Сан Франциско, с население от около 20 000 души. Знамето на местния университет, кръстен на немския натуралист Александър Хумболт, макар и наполовина златно (в края на краищата градът се намира на територията на „златната държава“), все пак е ярко зелено в другата половина (отразяващо ултра-либералната ориентация на образователната институция). А най-популярната партия в града е партията на Зелените. Трудно е да се разбере какво да се направи „по-зелено“, след като Arket nature следва най-строгите изисквания на Грийнпийс. Дори по отношение на броя вегетариански и вегански ресторанти и кафенета на глава от населението изглежда, че Аркета е на първо място в света.
През делничните дни Аркета води рутинен студентски живот, а до края на седмицата кипи като студент. Най-оживеното място в града е единственият площад. През почивните дни там се събират млади хора. С укор или с устрем гледаше към студентите 2,6-метровият бронзов Уилям Маккинли – единственият паметник на единствения площад в града.
Мисля, че би било полезно да си припомним историята на появата на този паметник. През 1904 г. милионерът от Аркета Джордж Зенднер пристига в Сан Франциско. Той беше обсебен от идеята да издигне паметник на 25-ия президент на Съединените щати, който беше смъртоносно ранен на 58 години от 28-годишния анархист Леон Чолгош. Манията на провинциалната торба с пари се обяснява не само с личното му познанство с Уилям Маккинли. Текстът за пиедестала на паметника вече беше подготвен предварително: „Подарък за град Аркета от Джордж Зенднер“. Как иначе! Нека потомците знаят името на щедрия благотворител!
В Сан Франциско един от приятелите на милионера го запознава с 28-годишния илюстратор на вестник San Francisco Bulletin Хайк Батикян. Тогава мистър Зендер сякаш възкликна:
„Един двадесет и осем годишен уби Маккинли, така че нека друг двадесет и осем годишен създаде скулптурен портрет на Маккинли!“
Джордж Зендер веднага, след като очерта желанията си за създаването на паметника, попита Батикян:
— Колко бихте платили за такава работа?
Айк отговори плахо:
– Петнадесет хиляди долара! (По сегашни цени около половин милион – Р.А.).
Господин Зендер дъвчеше пура за два долара и след дълга пауза се съгласи.
– Е, това е разумно! – и без предварителни условия изписа аванс за 2500$. (По текущи цени, около деветдесет хиляди – Р.A.).
Хайк Батикян започна трескаво първата си голяма поръчка. Той посвети цели две години от младия си живот на работата по този паметник. Най-накрая, на 17 април 1906 г., блестящият бронзов Маккинли е готов да бъде изпратен до Аркета. Но на следващия ден, рано сутринта на 18 април разрушително земетресение удари Сан Франциско. „Парижът на Запада“ се срина за една нощ и викторианските и едуардианските имения изгоряха в пламъци. Хайк се втурна към работилницата, където се отливаше паметникът. Уви, от работилницата бяха останали само купчина руини. Три дни по-късно Батикян, съкрушен от коварството на природата, е уведомен, че пожарникарите, изхвърляйки пепелта, са открили скулптурата на Маккинли, увита в огнеупорна тъкан.
– Съдейки по подписа, вие сте авторът!
– Това е божие провидение! – възкликнал щастливият скулптор.
И както беше планирано от Джордж Зенднер, паметникът на Маккинли беше открит в Аркета пред огромна тълпа от уважавани граждани на Деня на независимостта на Америка, 4 юли 1906 г.
Петнадесет години по-късно, през 2022 г., връщайки се в Сан Франциско от Портланд, реших да се спра в Аркета. Стигнах до единствения площад в града, който намерих… без паметника на Маккинли. Дори преди COVID-19 в американските градове все още не бяха разбили статуите на Колумб и други „расисти“, но в калифорнийския град Аркета решиха да направят нова „атака“ срещу 25-ия президент на САЩ. Вярно, този път не единичен анархист е извършил покушението, а инициативната група на „зелените” е направила опит за покушение. Въпреки това, „зелените“ трябва да се поучат малко от природата: земетресението, за разлика от активистите, пощадява творението на Хайк Батикян.
-Това е мястото, където някога е бил паметникът на Маккинли.“ Какво му се случи? – попитах уличния музикант.
-Решихме да поправим грешка, станала преди сто години. Расистите нямат място в Аркета! Той анексира Хаваите…
-Бил съм на пет от осемте обитаеми хавайски острова. „Изглежда никой не протестира, че Хавай е американски щат“, опитах се да вразумя събеседника си.
Но музикантът не се отказа и с известна истерична гордост заяви:
-Той се готвеше да завладее Филипините. Трябва да се знае историята!
– Но защо има село, кръстено на расиста Маккинли (McKinleyville) на девет километра от Аркета? По някаква причина селото не е преименувано. Освен история трябва да знаеш и география. А в „най-либералния американски град“, „столицата на всички свободи“, Сан Франциско, се издига Мемориалът на Маккинли. Вие, идейни либерали, не можете да разберете! Тук е расист, там не е расист! — казах саркастично: – Създава се впечатлението, че „зелените” във вашия град страдат от арменофобия и са против да има в града паметник на арменски скулптор.
-Скулпторът арменец ли е? — изненада се музикантът.
-Трябва да познаваш паметниците на своя град!
Исках да кажа на уличния музикант, че по улиците и площадите на Сан Франциско сред творбите на Огюст Роден, Бениамино Буфано и Хенри Мур има място за дузина творби на арменския скулптор. (Изглежда, че великият Ерванд Кочар няма толкова статуи по улиците и площадите на Ереван!)
Говорим за изключителното значение на „гиганта на златната ера” Батикян. За ролята му в културата свидетелства и фактът, че четири пъти е избиран за президент на Бохемския клуб в Сан Франциско. Арменец от Ван е начело на интелектуалния и артистичен бомонд на Сан Франциско! Това не се случва често! Той и до днес е наричан „най-великият бохем“ и днес батикянският „Олтар на совата“ остава символът на бохемите. В тази работа скулпторът успя да предаде основните цели на клуба: човек трябва да се освободи от страха от тъмнината като бухал и в името на най-висшата истина да прави жертви на олтара на мъдростта, разкривайки тайните, скрити от природата.
И след женитбата на Батикян с богатата наследница Бланш Холистър, чийто дядо, на 150 км южно от Сан Франциско, основава калифорнийски град, кръстен на негово име (Холистър), вратите на най-добрите къщи в Америка се отварят за Армен от Ван. Батикян три пъти извая президенти. В допълнение към паметника на Маккинли, той създава един от най-добрите паметници на Абрахам Линкълн в страната (монтиран пред сградата на градския съвет на Сан Франциско). И когато, според дългогодишната традиция, те решиха да инсталират бюст на 31-ия президент в Белия дом, Хърбърт Хувър предложи стар скулптурен портрет от Хайк Батикян. Те бяха добри приятели: двама президенти – президентът на Съединените щати и президентът на Бохемския клуб в Сан Франциско. Копие от бюста е изпратено във Вашингтон, а оригиналът е поставен в Института за война, революция и мир „Хувър“ в Станфорд.
Много исках да му го кажа! Но по някаква причина си спомних фразата на „последния американски президент от 19-ти век и първия американски президент от 20-ти век“ Маккинли: „Всички ние се стремим към свобода. Но свободният човек не може да остане невеж за дълго.” Оказва се, може би, може би в 21 век! Освен това, колкото по-невеж е борецът за свобода, толкова по-малко свобода има в света! Има много невежество в ерата на високите технологии и от двете страни на океана! И най-важното, или главното смешно, или главното тъжно: колкото по-невеж е активистът, толкова по-агресивен е той!
Рафаел АКОПЖАНЯН, Калифорния – Орегон – Калифорния
PS Но на 24 октомври 2023 г., колкото и да е странно, се радвах, че на 8 март 2019 г. в Аркета паметникът на Маккинли беше демонтиран посред нощ. Зарадвах се, защото този паметник, по инициатива на жителите на Охайо, беше транспортиран от Калифорния до Охайо, родината на 25-ия президент. Паметникът е издигнат пред сградата на съда в град Кантон в Охайо, където младият Уилям започва адвокатската си кариера. В Кантон, където се намират Националният мемориал на Маккинли, президентската библиотека и музеят на Маккинли, паметникът не е застрашен от демонтиране. Зарадвах се, защото в още един американски град, на 4000 километра от Аркета, се появи творба на арменски скулптор. Радвам се, защото имах основателна причина да направя пътуването от Западното крайбрежие до Източен Среден Запад и да стигна до Кантон. Бях щастлив, защото паметникът, който лежеше в прах повече от четири години в склад, пътувайки от „златния щат“ до „щата на янките“, победи невежеството и беше посрещнат с възторг от кантонците. И някой в Кантон се пошегува: „Благодаря, Калифорния! Благодаря ти, Aркета, за безценния подарък! “ Вярно, никой не се сети за Джордж Зенднер, но мнозина в Охайо вече знаят името на Хайк Батикян! Е, единственият площад на Аркета загуби единствения паметник в града.