Многобройни панаири, празнично украсени витрини и много коледни светлини – столицата е готова да посрещне Нова година.
Една баба на име Астхик се преместила със семейството си в Гюмри от Степанакерт. „Изобщо няма празнично настроение. Загубихме дома и земята си, не знаем как и какво следва.”…Младо момиче Армине е студентка в Архитектурния факултет, учи в Гюмри. Тя признава, че няма новогодишно настроение като такова, но се радва, че ще може да си почине от ученето.
Ани е майка на две деца и домакиня. В навечерието на празника тя постоянно обикаля магазините и се опитва да спести време да приготви всички ястия за новогодишната трапеза и да опакова подаръци за близките си. Ани признава: „Честно казано, изобщо не съм в настроение, но децата не са виновни за войната, те трябва да вярват в чудеса, така че се подготвям за празника, заради тях.“
Марина също е бежанка от Арцах, тя се надява, че „един ден ще се радваме като семейство и ще празнуваме всички празници, но засега нямаме силата и възможността да направим това“.
Владимир, Кеворк и Артур са студенти в Политехническия университет в Ереван. Момчетата всъщност не се подготвят за Нова година и почти в унисон казват, че обикновено цялата новогодишна суматоха пада върху раменете на техните майки и баби.
Силва се премества със семейството си в Ереван от Арцах. Има собствен малък бизнес и приготвя домашни печива по поръчка. Когато говори за дома, очите й започват да блестят от сълзи. „Искам да съм у дома на всички празници и на всички обикновени дни. Трудно е да мисля за нещо друго.“
Тази година, както много предишни, стана трудна за мнозина и особено за арменците от Арцах. Въпреки болката от загубата, хората се опитват да не губят вяра, а в сърцата им тлее надежда за най-доброто. Всеки от нас трябва да помни това, защото най-тъмната нощ е преди зазоряване.
Регина Меликян, Снимки: Михаил Бурцев