„Раждането на Баруйр Севаг беше наистина „Да бъде светлина“ за нашия живот, нашата култура, нашето настояще и нашето бъдеще …“ – думите, изречени от католикос Вазген I за великия поет Баруйр Севаг.
Днес се навършват 100 години от рождението на Баруйр Сева (Баруйр Рафаели Казарян), виден поет, културен деец, литературен критик, сценарист, преводач, доктор по филология, лауреат на Държавната награда на Арменската ССР. Днес започват юбилейни събития, посветени на 100-годишнината на поета. Юбилейната година ще бъде изпълнена с различни събития.
Баруйр Сева е роден на 24 януари 1924 г. в село Чанахчи (сега Зангакатун) в област Арарат. Започва да чете и пише на петгодишна възраст. През 1940 г., след като завършва училище с отличен успех, той постъпва в арменския отдел на филологическия факултет на Ереванския държавен университет, а през 1955 г. завършва Московския държавен институт „Горки“, където чете лекции през следващите четири години от живота си.
През 1948 г. излиза първата книга на Севаг „Безсмъртните заповядват“, през 1953 г. – поемата „Непримирима близост“, през 1954 г. – „Пътят на любовта“, през 1957 г. – сборникът „Отново с теб“ и т.н. Началото на ново поетично качество са любовните му стихотворения („Закъсняла моя любов“, „Отстъпление с песен“, „Песенна песен“) и лирико-философската поема „Тиха камбанария“ (1959 г., преработено издание 1966 г., Държава на СССР). Награда: 1957 г.).
В литературното наследство на Баруйр Севаг особено значение имат поемите «Այր մի Մաշտոց անուն» и «Եռաձայն պատարագ», както и сборникът «Եղիցի լույս».
Последният сборник на Севак «Եղիցի լույս» излиза през 1969 г., но е издаден едва през 1971 г., около два месеца след трагичната смърт на поета.
От 1963 до 1971г Баруйр Севаг работи като старши изследовател в Националната академия на науките на Армения в Института за литература „Абегян“, от 1966 г. е секретар на Съюза на писателите на Армения. През 1967 г. защитава дисертация на тема „Саят-Нова“ и получава (1970 г.) степента доктор на филологическите науки.
От Музея за литература и изкуство отбелязват, че важна част от литературното наследство на Баруйр Севаг са неговите литературно-филологически и литературно-критически изследвания и статии за Крикор Нарегаци, Месроб Мащоц, Гомидас, Нахабед Кучак, Бедрос Дурян, Ованес Туманян, Егише Чаренц. Особено заслужава да се отбележи монографията „Саят-Нова“ (1969).
Значително място в литературното наследство на поета заема преводаческото му дело. Севаг превежда Адам Мицкевич (поеми), Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Я. Райнис, Сергей Есенин, Валерий Брюсов, Владимир Маяковски, Едуардас Межелайтис и други поети.
Баруйр Севаг загина на 17 юни 1971 г. в автомобилна катастрофа.
„…Как да не повярваш в безсмъртието на душата пред гроба на Баруйр Севаг…“ (Вазкен I)