На 26 април 1986 г. става авария в четвърти енергоблок на Чернобилската атомна електроцентрала в Украйна. Облакът, създаден от изгарянето на реактора, разпространи много радиоактивни вещества във въздуха и предимно йодни и цезиеви радионуклиди, най-вече на територията на Европа. Най-голямото количество радиоактивни отпадъци се наблюдава на територията на Съветския съюз, която се намираше в близост до реактора, на териториите на Република Беларус, Руската федерация и Украйна. Аварията в Чернобил влезе в историята на човечеството като една от най-големите ядрени катастрофи.
Малцина знаят, че 4 години преди аварията в Чернобил арменската АЕЦ се сблъска с подобна катастрофа, която едва беше предотвратена. Panorama.am разговаря с енергийния експерт, бившият заместник-министър на енергетиката на Армения Едуард Арзуманян , чийто брат, бивш главен инженер на Националната атомна електроцентрала Вилен Арзуманян (1926-2004), помогна за предотвратяването на бедствието.
„През 1972 г., когато АЕЦ-ът едва започна да се строи, тъкмо се сглобяваше, брат ми беше главен инженер на мрежата на ВЕЦ Раздан и премина в АЕЦ-а като главен инженер. През 1976 г. е пуснат в експлоатация първи блок на атомната електроцентрала и започва строителството на втори блок.
През 1978 г. Съветският съюз го изпраща в България, където се строи атомна централа, където той е главен инженер. През 1981 г., след пускането на първия блок в България, Вилен се завръща в Армения. В края на същата година е назначен за заместник-главен инженер на АЕЦ и на 13 октомври 1982 г. се случва инцидентът, при който той спасява атомната ни централа от това да бъде „първият Чернобил“.
В атомната електроцентрала водата, взета от подпочвените води, се изпраща в охладителната кула с помпи с мощност 6 kW. Онзи ден сутринта помпите спряха да работят, имаше повреда. По-късно се установи, че има късо съединение на кабелите, захранващи помпите.
Тъй като нямаше изпомпване на вода, охлаждането на реактора спря, температурата се покачи над 400 градуса. В реактора нямаше охлаждане и радиоактивността беше над 90 градуса. Служителите на атомната централа се уплашили и избягали от оградата на атомната централа.
По това време брат ми беше в Централния комитет на Комунистическата партия на Армения, откъдето дойде в атомната електроцентрала с ръководството, след като научи за инцидента. Изтича вътре в реактора, видя състоянието на кабелите и разбра, че не може да достави ток отникъде.
Вилен поисква от монтажниците втори кабел с мощност 6 kV, свързват го към помпите от елподстанцията. Той разказа, че при пускането на тока помпите отначало работели в обратна посока. След това смениха свързаните фази на кабелите и реакторът започна да изстива. Когато брат ми видя, че радиоактивността вече намалява, той припадна от нервно пренапрежение.“
Същата вечер група специалисти от атомната електроцентрала пристигнаха в Ереван от Москва, но тяхната задача беше само да установят причините за аварията и да направят инвентаризация, а не да я предотвратят“, разказа Едуард Арзуманян.
Източник: Panorama.am