Днес е денят на паметта на Баруйр Севак и годината е юбилейна. Днес в къщата-музей „Баруйр Севак (общност Зангакатун в района на Арарат) се проведоха редица събития, посветени на паметта на известния писател. Директорът на къща-музей „Баруйр Севак“ Севак Казарян приветства участниците в събитието и благодари на Министерството на образованието и културата за оказаната подкрепа. Той информира, че през цялата година са планирани много събития в рамките на 100-годишнината на Севак.
Председателят на Съюза на писателите Едуард Милитонян също направи приветствие. „Величието на човек се измерва с бъдещето: колко допринасяш за развитието на културата и държавата. В своето мислене Баруйр Севак е едновременно велик гражданин и велик писател и смел публицист, литературен критик и учен. Той беше велик, защото неговото перо, освен че създава ценности, характерни за психологията на нашия народ, беше и отрезвяващо“, каза Едуард Милитонян.
По негова оценка творчеството на Севак е конкурентноспособно и в световната литература и непрекъснато се превежда на различни езици.
Преди началото на събитията присъстващите почетоха с минута мълчание паметта на сина на Баруйр Севак, литературоведа Армен Казарян, който има голям принос в областта на севакознанието.
Според Министерството на образованието, културата, спорта и науката, представянията на книгата „100“ от Баруйр Севак, настолната игра „Като начало“ и 20 анимации на стихотворението „Поведението порасна“ (чрез приложението ARLUPA ) се проведе в рамките на събитията. А в градината на къщата-музей беше поставен спектакълът на Народния театър „Сос Саркисян“ „Човек на брега“.
Баруйр Севак е роден на 24 януари 1924 г. в село Чанахчи (сега Зангакатун) в област Арарат. Започва да чете и пише на петгодишна възраст. През 1940 г., след като завършва училище с отличен успех, той постъпва в арменския отдел на филологическия факултет на Ереванския държавен университет, а през 1955 г. завършва Московския държавен университет. В литературния институт „Горки“ той чете лекции през следващите четири години от живота си.
През 1948 г. излиза първата книга на Севак „Безсмъртните заповядват“, през 1953 г. – поемата „Непримирима близост“, през 1954 г. – „Пътят на любовта“, през 1957 г. – сборниците „Отново с теб“ и т.н.
Началото на ново поетично качество са любовните стихотворения („Закъсняла любовта ми“, „Отстъпление с песен“, „Песенна песен“) и лирико-философската поема „Тихата камбанария“ (1959 г., преработено издание 1966 г., СССР). Награда: 1957 г.).
В литературното наследство на Баруйр Севак особено значение имат поемите „Мъж на име Мащоц” и „Тригласна литургия” и сборникът „Да бъде светлина”.
Последният сборник на Севак „Да бъде светлиноа“ е написан през 1969 г., но… излиза през 1971 г., около два месеца след трагичната смърт на поета.
От 1963 до 1971г Севак работи като старши изследовател в Националната академия на науките на Армения , а от 1966 г. е секретар на Съюза на писателите на Армения. През 1967 г. защитава дисертация на тема „Саят-Нова“ и получава (1970 г.) степента доктор на филологическите науки.
От Музея за литература и изкуство отбелязват, че важна част от литературното наследство на Баруйр Севак са неговите литературно-филологически и литературно-критически изследвания и статии от Кригор Нарегаци, Месроб Мащоц, Гомидас, Нахабед Кучак, Бедрос Дурян, Ованес Туманян, Йехише Чаренц, т.к. както и арменската история и езиковия стил. Особено заслужава да се отбележи монографията „Саят-Нова“ (1969).
Значително място в литературното наследство на поета заема и преводаческото дело. Севак превежда Адам Мицкевич (поеми), Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Я. Райнис, Сергей Есенин, Валерий Брюсов, Абашидзе, Владимир Маяковски, Едуардас Межелайтис и други поети.
Баруйр Севак загина на 17 юни 1971 г. в автомобилна катастрофа.