Иранологът Вардан Восканян пише :
„Отиваме в старото село Ринд. Селяни продават праскови на пазара малко след Чива по магистралата за Арени. Спирам колата да купя праскови. Продавачът е млад мъж на около 30 години от село Ринд, познавам го и не иска да вземе пари, но също ни кани в къщата им в селото.
Някак си го убеждавам и в крайна сметка той се съгласява да вземе парите, поне на по-евтина цена, отколкото обикновено продава прасковите.
„Мечката не ни оставя на спокойствие, господин Восканян. Продадох колата си, създадох прасковена градина, тя идва през нощта, яде прасковите, чупи младите дървета, поврежда ги, изхвърля ги от реколтата. Животното грях няма, иска да яде, но и ние фалираме. Помолихме ги да намерят решение и да ни помогнат да опазим градините, те нищо не правят, само говорят. Моля, пишете за това, за да са наясно,те ви уважават, може би ще се вслушат“, казва с горчивина младият мъж.
Тъй като обещах, че ще пиша за това, пиша, но това не е първият случай. Само тази година съм чул сигурно четири-пет подобни истории на различни места във Вайоц Дзор, което е показател, че проблемът е масов и трябва да се намери решение.“
Източник: Panorama.am