На 18 септември в залата-ротонда на Russell Senate Office Building на Конгреса на САЩ беше открита изложба от фотографии на фотографа Давид Гахраманян. Изложбата разказва за войната, започната от Азербайджан срещу Арцах през 2020 г., както и за блокадата и етническото прочистване на Арцах. Хермине Авагян, отговорник за офиса на Хамазкайин в Арцах, съобщава, че изложбата ще бъде отворена седем дни.
Тя изказва благодарност на централния офис на Арменския национален конгрес на САЩ за тази важна инициатива и ежедневната патриотична работа. Слово при откриването на изложбата произнесе Хермине Авагян.
„Уважаеми присъстващи,
Можеше да ни няма днес, но голяма несправедливост в родината ни ни доведе тук. Ние сме от страна, в която се извърши геноцид от ръцете на Азербайджан и пред очите на света. Да, това, което Азербайджан извърши в Арцах от 27 септември 2020 г., беше геноцид.
По време на войната срещу Арцах през 2020 г. Азербайджан използва различни оръжия, забранени срещу човечеството, в резултат на което имаше хиляди жертви и ранени, цивилни, деца, бременни жени. Това престъпление остана безнаказано, което доведе до нови престъпления. През декември 2022 г. Азербайджан умишлено и незаконно затвори коридора Лачин/Бердзор, свързващ Арцах с Армения, последвано от други незаконни действия.
Като блокира доставките на газ и електричество за Арцах, той създаде такава криза, по време на която бяха нарушени много основни човешки права. През това време имахме загинали, недохранени и гладни деца, бременни жени, граждани, лишени от медицинска помощ и други нужди. Всичко това имаше една цел: етническо прочистване и депортиране, което беше наложено на арменците от Арцах след девет месеца на жестоки условия и нечовешки лишения.
Арменците от Арцах бяха лишени от правото да живеят в родината си. Това е типичен пример за новия геноцид, с който трябва да се съобразяват страните, които се ръководят от върховенството на човешките права и са възприели принципите на свободата, включително и Съединените американски щати. Мълчанието в този случай е равно на съучастие.“
Снимките на Давид Гахраманян, фотограф, изгонен от Арцах, документират зверствата на Азербайджан, които са заснети по време на четиридесет и четиридневната война, отприщена срещу Арцах, обсадата на Арцах и след това принудителното депортиране на населението. Те са неоспорими факти, които трябва да говорят на света.
Тази изложба ясно показва как Азербайджан атакува цивилното население, родилния дом в Степанакерт, болницата, училищата, детските градини, как умишлено обгражда Арцах и създава условия, несъвместими с живота, принуждавайки арменците от Арцах да напуснат родината си.
Наричаме тази изложба „Очите на реалността“, защото очите на света трябва да бъдат отворени към реалността. Само тогава справедливостта ще бъде възстановена, позволявайки на хората без гражданство да се върнат в родината си, живеейки в безопасни и незастрашаващи живота условия.
Днес донесохме тук и книги с картинки, в които са не само зверствата на Азербайджан срещу Арцах, но и доказателства за друг културен геноцид, който Азербайджан извърши след 44-дневната война и който извършва днес, унищожавайки арменските исторически следи по цялата територия на Арцах. За съжаление престъпленията са склонни да се повтарят, ако останат ненаказани. И днес останалите ни духовни и културни паметници в Арцах са подложени на геноцид, разрушени и унищожени, като чрез изкривяване на самоличността на някои се прави опит да се представи, че принадлежат на други народи и нямат арменски произход.
Само колективно завръщане и ново консолидиране в родината може да предотврати този нов геноцид в 21 век.
Тази изложба е призив към отрезвяване. Иска ни се да вярваме, че Конгресът на САЩ, преследвайки възприетите от него високи човешки принципи и защита на правата, няма да се поколебае да нарече явленията със собствените им имена. Искаме също така да подчертаем, че няма да спрем да се борим за справедливост и за възстановяване на нашите права.
В края на речта си искам да ви покажа тази малка глинена порта. Имаме много от тези порти. Дадох този пример. Те не са обикновени порти. Деца, изселени от Арцах, подготвиха портите на домовете си, родния си град и село. Този направи момиче от Шуши. Той ме помоли да го покажа и да кажа, че това е портата на справедливостта и той вярва, че тази порта ще бъде отворена.
Справедливостта ще дойде, защото ние ще продължим да я преследваме.“
