Тази година се навършват 155 години от рождението на Гомидас Вартабед.
Педагог, певец, поет и надарен с много дарби, великият арменски композитор сътвори скъпоценности и изпълни безброй патриотични произведения през 66-годишния си живот. Всичките години на неговата работа са били интересни. Експертите отбелязват годините на интензивна работа на Гомидас като 1899-1910. Както е известно, завръщайки се в грузинската семинария Гомидас Вартабед започва да заема длъжността учител на Майчиния престол от септември 1899 г., преподавайки музика на учениците на семинарията. Събира и дирижира голям полифоничен хор. Гомидас остава на този пост до 1906 г. Концертира с мъжкия полифоничен хор на семинарията в Ереван, Тифлис, Баку.
От тези години особено забележителна е 1905 г., когато в неговата хроника четем, че Гомидас се разболял от бъбреци. Това е забележителен факт в смисъл, че години по-късно причините за неговото психическо разстройство са разкрити още през 1905 г.
През април същата година той заминава за Тифлис с хора на Семинарията, като взима със себе си 12 кутии с яйца, чемшир и преварена вода.
На 25 март организаторът на априлския концерт на Гомидас в Тифлис Н. Гамбарян му пише писмо, изпращайки 300 рубли за пътни разходи. Н. Гамбарян дава подходящи инструкции на Гомидас за пътуването. Нарежда на учениците да си вземат възглавниците и чаршафите и т.н.
На 29 март Гомидас напуска Ечмиадзин със студентите от 59-членния семинарски хор и отива в Тифлис, за да изнася концерти. „Гомидас изброи 12 кутии с яйца, чемшир и преварена вода за из път. Студентите нямаха право да гледат през прозореца, нито да пият студена вода”, разказва В. Парсадански. Вероятно тази забрана Гомидас е наложил на певците, за да пазят гласовете си.
30 март, Тифлис – Комитас пристига в Тифлис с учениците на хора и се настанява „при хамбарите, във вътрешния двор“
На 1 април, вечерта, в залата на СДружението за изкуство в Тифлис се състои концертът на четиригласен хор от ученици от семинарията, ръководен от Гомидас. Изпълнени са много песни, а впечатлението от песента „Ечмиадзин и Хоре” е такова, че всички слушатели стават на крака.


