Със съжаление трябва да се отбележи, че в миналите страници на арменската история се натъкваме на случаи, когато ръката за помощ на враговете при освобождение, война или политически ситуации почти винаги е отвътре.
В арменската история има много арменски предатели, които помагат на врага да постигне своите планове и цели. Един от подобни исторически герои е Франгул, селянин от Арцваник (през 18 век носи името Ерицваник). Гробът на Мелик Франгул съществува и до днес, той е погребан далече от селските гробове, под едно дърво, на мястото, където войниците на Давид Бек го убиха. И до ден днешен гробът на Мелик Франгул е символично място за хората от Сюник за това какво се случва с един арменец, който предава родината и нацията си. Първо откриваме името на Мелик Франгюл в речника на арменските лични имена, съставен от Храчя Аджарян.
„Франгул. Принц Ерицваник, предател. Дойде с 2000 войници, за да помогне на принц Торос от Чавнтур срещу Фатали хан, когато ханът беше победен и избяга, Франгул обърна оръжието си срещу арменците и се обедини със силите си с Фатали, за да избие арменската армия, където принц Торос също падна (1724). После Франгул се отрече от вярата и отиде с Фатали.“ (Х. Ачарян, Речник на арменските лични имена, том Е, Ереван, 1962, стр. 252).
Аджарян също пише предател пред името на Франгюл.
В началото на 18 век в Арцах и Сюник започват освободителни движения. В Арцах движението се ръководи от мелиците и духовенството. Давид Бек е един от водачите на освободителната борба в Сюник. Обединявайки около себе си благородниците и духовенството на Сюник, Давид Бек успява да събере армия от около 2000 души за освободителната борба. В началото на освободителната борба Давид Бек наред с външните врагове среща и вътрешни врагове, предатели. Един от предателите беше Мелик Давит, който също се наричаше Мелик Багр.
Четем за коварните действия на Мелик Багхр в известния арменски историк Лео, който специално споменава:
„Мелик Давит от Татев, нисък мъж, приел исляма и наречен Багер, вдигна армия срещу Давид Бек. Победен в битката, ренегатът Мелик попада в ръцете на арменците. Давид Бек го изпрати в Шнер, където той трябваше да повтаря една народна поговорка пред тълпата цели дванадесет дни в църквата. „Светлина за вярата на Просветителя, горко на човека, който я отрича!“ След това предателят е обезглавен и така националната кауза е освободена от зъл враг“. (пак там, стр. 477-478).
Арменският предател получава заслуженото наказание. В същия период на освободителната борба се подвизава и известният ни вече предател Мелик Франгул. Той обаче не беше сам, защото заедно с него с коварните си действия се открои и Мелик Муси от Агулис, за чиято дейност пише известният арменски историк Лъв в своя исторически труд.
„Толкова болезнена, колкото смъртта на принц Торос, беше смъртта на друг виден военен командир, Мелик Парсадан. Той също падна от куршума на коварния арменец. Този предател беше Мелик Муси от Агулис, който зае враждебна позиция срещу арменската армия и стана тил на нейните противници.“ (Лео, Сборник от страни, том 5, Ереван, 1986 г., стр. 478).
Въпреки това, наред с тези коварни лица, най-голямата опасност в освободителната борба на Сюник представляваше вече познатият Мелик Франгул, чиито подли действия Лео за пореден път разкрива редица подробности.
„Франгул, мелик от Ерицваникското село Баргушат, беше по-опасен и злодей. Мислейки, че ще бъде лишен от властта си от ръцете на Давид Бек, той се посвещава на турците. Един от видните арменски генерали, принц Торос от Чавндур, попада в устроен от него капан. Фатали хан от Баргушат се сблъсква много с арменците, но винаги е побеждаван. Коварният арменец Мелик имал договорка с него, но външно показал лоялност към принц Торос и с него тръгнал на война срещу Фатали хан. Битката е успешна за арменците.
Развълнувани от победата си, те започнали да тормозят турците, но бягството на турците било капан. Те внезапно се върнаха и нападнаха арменците. В това време Франгул също атакува в гръб с войската си. Арменците паднаха в два огъня, бяха смазани и взети в плен. Самият Торос падна героично в битката и силата на Чавндур беше унищожена. И Франгул, за да се хареса още повече на хана, прие исляма“. (Пак там, стр. 478).
След предателството Мелик Франгул успява да управлява в Сюник 7 години с подкрепата на своите господари. Войниците на Давид Бек успяват да го заловят един ден и да го убият по унизителен начин.
На мястото на смъртта му изкопават дупка и го погребват там. След това слагат камък върху него и до ден днешен хората в Сюник ходят на този гроб, плюят го, ругаят Мелик Франгюл и го наричат предател на народа, чието предателство оказва голямо влияние върху освободителната борба на Сюник.
Заради предателството му арменците в Сюник губят територии, имат голям брой жертви и ранени. И до днес всички в Сюник знаят за предателството на Мелик Франгюл. На снимката – камъкът, под който е потребан предателят Мелик Франгюл. Арменците и до днес отиват да плюят върху него. Ето как се отнасят към предателите в Сюник.
З. ШУШЕЦИ
