Благословени Свише, гениалните личности, уви, не живеят дълго на тази земя, но остават завинаги в сърцата на своите почитатели. Той си отиде от света твърде рано – едва на 47 години. Надарен с буден ум и с вечния Божествен огън в душата си, Баруйр Севаг сътвори дълбока философска поезия в изискан стил. Отрано осъзнава новаторския си дух, той стана „диханието
на своето време“, за което мечтае. В онзи злокобен ден Севаг „полетя“ към сияйния връх на арменската поезия, недостъпен до днес.
Рано блесна неговият гений. Литературната критика високо оцени сонет №31 „Хаястан“ („Армения“), на още непълнолетния юноша. Той отличи писмото си, написано в стихотворна форма и озаглавено „To be or not to be“ („Да бъдеш или да не бъдеш“), в знак на преклонение към великия Шекспир. Така 18-годишният поет прозря в него „своето първо сериозно постижение“.
Баруйр Рафаел Хазарян – Севаг е роден в село Чанахчи (днешния Соведашен) през 1924 г. Продължава образованието си във Филологическия факултет на Ереванския Университет през мрачните години на Отечествената война. Творбите му, в унисон с времето, са пропити с болезнени чувства и контрасти. Сред тях се откроява неговият „Реквием“ – цикъл от 9 стихотворения. Шостакович създаде музиката на Седмата си Ленинградска симфония, посветена на тази война. Покрусен от човешката трагедия в глобален мащаб, едва 18-годишният Баруйр Севаг с нестихващия „пожар“ в сушата си „изпепели“ земните граници, сътворявайки монументална творба в същия жанр – „Смъртта на Венера“. Симфонията е в 6 части: „Тревожни песни“, „Смъртта на Венера“, „Разпятие“, „Агония“, „Реквием“ и „Копнеж за завръщане“. Тук библейската тема за мъченическата смърт на Христос придобива невероятни внушения.
Прочувственият „хорал“ разкрива основната идея на творбата. В личен план сонетът на младия Баруйр – „Разкаяние“, посветен на неговата състудентка и муза – Сусанна Бабаян, като израз на проявена доблест буди удивление…
По-късно под перото на вече 40-годишният поет, потопен в съкровени спомени се роди философската творба „Любовта“. В периода на обучението си в Московския Литературен Институт, далеч от родния дом, Севаг създаде трогателното стихотворение „Майчините ръце“. Шедьовърът „Хаястан“ наподобява обширно поетично платно, изобразяващо славната история и култура, както и дивната природа на Армения сред плодовете на родната земя. В съзнанието на поета звучи популярната песен на безсмъртния Гомидас – „Дзирани дзар“ („Кайсиево дърво“).
По повод 90-годишнината на композитора, който става свидетел на ужасния Геноцид и напуска света в умопомрачение, Баруйр Севаг сътвори покъртителната поема „Незаглъхващата камбанария“. Той се завърна в Родината през 1963 година. Достигнал до нови прозрения
в духа на Боговдъхновената Библия, създаде стихотворението „Чистота е нужна на света“. Поетът съзерцава „одухотворената“ природа, в центъра, на която е човекът, венец на Божието Творение, мосител на нравствена чистота и красота. Баруйр Севаг е автор на научни изследвания върху творчеството на Крикор Нарегаци, Вахан Дерян, Ованес Туманян, Йехише Чаренц. Отличи като най-велик, първият Ренесансов поет и учен Крикор Нарегаци (X-ти век). Забележителната „Книга на скръбните песнопения“ нарече „храм на поезията, неподвластен на времето“ в сравнение с катедралата в Ахтамар. За Монографията, посветена на най-великия трубадур на XVIII век Саят-
Нова, Баруйр Севаг е удостоен с научната степен „доктор на филологическите
науки“ през 1969 година.
До края на живота си той работеше като старши научен сътрудник в литературния Институт на Арменската Академия на Науките. През 1966 г. той беше избран за секретар на Съюза на арменските писатели, а година по-късно стана депутат във Върховния Съвет на СССР. Връх в творчеството на Баруйр Севаг е поетичният цикъл „Да бъде светлина“, израз на духовното му просветление. Извечната Божествена Светлина е „носител на вяра…, но преди всичко тя е любов“.
С високия си интелект и изумителен талант той създаде духовно извисена поезия. Баруйр Севаг умело „вплете“ в произведенията си музика с различни внушения. Така обогати още повече поетичната си палитра.
Баруйр Севаг е най-ярката „звезда“, която изгря на Небосвода на арменската поезия преди 100 години. През краткия си живот той завеща на поколенията 8 забележителни книги. Отредено му е достойно място в съкровищницата на световната литература. Поклон пред паметта на гениалния поет, обляна във вечна светлина!
Ари СИСАГЯН
***
И нека отново кънти над света
мелодията на Сътворението Божествено,
всеобхватна и ярка:
„Светлина, светлина благодатна!“
1967 г. Превод: Ари Сисагян
***
Разкаяние
Крехка бе любовта ми,
душата ми – като разтворена книга.
Ти не се подигра, когато боледуваше тя без причина.
Не ме изостави, когато изоставих те аз,
невеж за сърцето ти, сляп за светлината ти.
Ти усети оскверненото в мен, ти – чистата, непорочната…
1942 г. Превод: Ари Сисагян