Преди 37 години, през февруари, започна една от славните страници на съвременната арменска история: Арцахското движение. Арцахското движение беше изключителна проява на народна воля и издръжливост, борбеност и всеотдайност. Беше наистина героично в тоталитарната система на съветската държава, която, пренебрегвайки волята на арцахските арменци, затвори Арцах в напълно изкуствено създадената азербайджанска държава, да надигнеш гласа си и да се включиш като нация в името на жадуваната свобода, справедливост и осъществяването на мечтата за обединение с Родината. Всички знаем резултата: създаването на независима държавност на Арцах и нейното запазване и укрепване с цената на борба. Арцахската епархия на Арменската апостолическа църква (HAC) излезе с изявление за това.
„Арцахското движение, освен безценното си значение за постигането на независимост и осъществяването на националните цели чрез национално обединение, има важно място и в сферата на арменските духовни ценности. „Спасението на праведните е от Господа; Той им е помощник във време на скръб“ (Пс. 36:39), предава псалмистът. Движението, в чийто успех вярваха малцина в света и което приличаше на борбата между младия Давид и великана Голиат, е израз на дълбоката вяра на арменския народ в Бог и жаждата за справедливост, която произтича от тази вяра. Тези събития бяха тласък за повторното отваряне на Арцахската епархия на Арменската апостолическа църква през 1989 г. със светото ръкоположение на покойния патриарх на Арменската апостолическа църква Вазген I.
Възлюбени, днес ние вкусваме горчивината на духовния и национален упадък, поражението, териториалната загуба на Арцах и принудителната миграция на арменците. В същото време много от нас са били свидетели на тези дни на духовно и национално възраждане, много от нас са имали моменти на величие, много от нас са видели възхода на арменския дух. Готовността за колективни жертви и вярата в плодовете на тази жертва станаха основата за независимостта на Арцах през 1988 г. Това означава, че трябва да търсим решението на нашите колективни проблеми в себе си. Нашият народ вече е доказал, че е способен на героични дела и днешните трудности не трябва да пречупват най-важното в нас: вярата в силата на Божията правда и в собствените ни сили. Бъдете уверени, че Господната помощ няма да закъснее, както не закъсня преди десетилетия, ако преоткрием ценностната си система, обединим усилията на хората, от културни дейци до политици, от духовници до военни, от земеделци до интелектуалци. Обединяването около духовните ценности е пътят към реализирането на нашите национални стремежи както днес, така и утре.
Днес всичко, което можем да направим, е да живеем и действаме с вяра и очакване за колективно завръщане в Арцах. Именно в очакване на завръщането нашият народ остава единен и издръжлив, независимо от външните обстоятелства. Това очакване кара всички ни да се молим това, което предстои, да бъде предвестник на добри новини и да имаме победоносно завръщане в нашата родина в името на Христос. И не трябва да забравяме, че държавниците на Арцах, хората, които носят символа на независимост в себе си, са във враждебен плен и че със същото очакване всички ние сме длъжни да се стремим към тяхната свобода и завръщане.
Нашата молитва и пожелание е и след 37 години благородните идеи на арцахското движение да не престанат да съществуват в нашето съзнание, а да продължат да бъдат движеща сила, която ни дава сили и енергия, за да бъдем достойни отново като поколение да се радваме на Арцах, на нашата родна земя и вода, на нашите светини и на традиционните ценности на нашите бащи.“