160 години от рождението на ген. Антраник Озанян
На 25 февруари тази година се навършиха 160 години от рождението на великия герой на Армения – ген. Антраник Озанян, роден на 25.02.1865 г. в гр.Шабин-Карахисар. По този повод на 23 февруари т.г. членове на АРФ Ташнакцутюн «Папкен Сюни» Варна и на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ – Варна, посетихме кв. Галата, където е живял Генерала, в периода от 1905 до 1914 год. Пред паметника на генерала, Мъгърдич Дзеронян, председател на АРФ „Ташнакцутюн“ Варна произнесе слово.
Той изтъкна: „Събрани сме тук пред паметника на генерал Антраник Озанян, за да изразим нашата почит и признателност към делото на една велика личност, с името на която, в любов към народ и родина бяха закърмени поколения арменци по целия свят. Роден на 25.02.1865 г. в гр. Шабин-Карахисар, Западна Армения, той от ранна юношеска възраст, се включва активно в борбата за защита на арменския народ от вековния турски поробител.
По време на Балканската война, заедно с подпоручик Карекин Нъждех, през 1912 г. организират формирането на арменска рота от доброволци, наброяваща 273 души. В състава на Трета българска бригада Антраник, със своя отряд участва в разгрома на турския корпус на Енвер паша. За участието си във войната, получава българско гражданство и офицерско звание, награден е с кръст „За храброст“ IV степен.
По време на Първата световна война участва в Кавказката кампания и е издигнат в чин генерал в Арменския доброволчески корпус в Руската армия. Благодарение на смелостта и тактическите си умения успява да помогне на жителите на Ван да избягат от турската армия в Източна Армения, контролирана от Царска Русия.
Напускайки Армения през 1919 год. се установява във Фрезно, Калифорния, САЩ. Умира на 31.08.1927 год. на 62 години. Последното му желание е да бъде погребан в Армения. Тленните му останки първоначално са изпратени в Армения, но комунистическата власт отказва да ги приеме. Те са положени в гробището Пер Лашез, Париж. На 20 февруари 2000 год. тленните останки на ген. Антраник са пренесени в Армения и препогребани във военното гробище „Ераплур“, Ереван.
Навсякъде, при всички обстоятелства Антраник беше господар на положението, повелителен и властен. Макар да не разбираше от дипломация, имаше вродена мъдрост да възприема събитията и времето. В дългите години на съприкосновение и общуване с турския начин на мислене, единствен той прозря и предсказа фалшивото приятелство и коварната маска на този народ. Времето дойде да покаже колко верни са били неговите печални предсказания. Героят напусна този свят, оставяйки незавършено свещеното дело на нашата свобода.“
В началото на 20 век, България се оформя като един от важните центрове за подготовката и обучението на млади арменски момчета за борба срещу вековния турски поробител.
Пристигайки в България Антраник паша, се установява в с. Галата, близо до Варна.
Когато през 1903г. избухва Илинденското въстание, той купува оръжие, което тайно трупа на една закътана поляна на нос Галата и го праща на македонските борци за освобождение. На следващата година, за благодарност към Антраник, македонците купуват поляната и подаряват мястото на смелия арменски войвода. Върху този парцел той сам построява къща, огражда двора и през следващите десетина години обработва земята. В тази къща, той организира и обучава живеещите тук млади арменци, тук се събира и съхранява закупеното оръжие и боеприпаси, произвеждат се бомби, които изпращат на хайдушките чети в Западна Армения. В къщата той приютява и поборници за свобода, членове на националноосвободителното движение от други държави.
За да изразим своята признателност и преклонение пред легендарния син арменския народ, поставихме цветя пред грандиозния паметник, издигнат в центъра на квартала. След това се отправихме до къщата, в която е живял. Там ни посрещна нашия сънародник от Армения майстор Еди, който сам с много любов и старание възстановява и реновира къщата. Разглеждайки възстановителните строително-монтажните работи по къщата и двора, ние бяхме приятно изненадани и възхитени от умението и старанието на майстор Еди да пресъздаде една арменска къща от началото на 20 век. Ще се радваме скоро тази къща-музей да се превърне в един притегателен център за арменците от Варна и страната, а защо не и от Армения и диаспората. Може би тук, запознавайки бъдещите поколения арменци, с християнските добродетели, с многовековната история, култура, традиции на арменския народ ще продължим делото на героя.
Поднесохме цветя и пред паметната плоча, поставена до входа на къщата на генерал Антраник. Връщайки се към Варна бяхме обнадеждени, че посещавайки къщата-музей младежите ще бъдат възпитавани и обучавани да обичат историческата си родина Армения, да познават майчиния си език, литература, изкуство, култура, история да се гордеят със славното минало на предците си.
Слава на героя! Вечна му памет!
Адрине МИКАЕЛЯН, АРФ Ташнакцутюн „Папкен Сюни“ – Варна