Режисьорът Саркис Арзуманян, председател на борда на директорите на театър „Гой“, се отказва от наградата, която получи в номинацията „Най-добър млад режисьор“ на церемонията по връчването на наградите „Артавазд“ преди години.
„МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА: ДЕН НА МЪЛЧАНИЕ И СРАМ В АРМЕНИЯ“
Днес, 27 март, е Международният ден на театъра. На този ден в Армения от години се провежда церемонията по връчването на театралните награди „Артавазд“, където се оценяват най-добрите театрални произведения и артисти на годината.
През 2018 г. спечелих наградата „Най-добър млад режисьор“ за продукцията си на „Животинска ферма“ на Джордж Оруел. Тогава тази награда означаваше много за мен, като знак на признание за дългогодишна работа.
НО ДНЕС, 27 МАРТ, ОТКАЗВАМ ТАЗИ НАГРАДА.
Отказвам, защото тази награда вече не отразява моите ценности.
Отказвам, защото арменското театрално поле днес остава мълчаливо пред същата несправедливост и насилие, които Оруел описва във „Фермата на животните“.
– Замълчаха, когато вратите на театър „ГОЙ“ бяха затворени.
-Замълчаха, когато скъсаха историята ни от стените на театъра.
-Те млъкнаха, когато махнаха седалките, за да не се върне публиката.
– Мълчаха, когато превърнаха културата в контролиран механизъм, съобразен с желанията на властта.
Днес е Международен ден на театъра, но не мога да го празнувам, когато театърът в Армения е замлъкнал, артистите мълчат и несправедливостта тържествува.
МОЯТ ПРИЗОВ КЪМ ТИШИНАТА НА ТЕАТРАЛНАТА ОБЩНОСТ
Отказвам се от тази награда в знак на протест.
И призовавам всички, които все още се смятат за свободни артисти, да застанат на страната на справедливостта.
Тези, които разбират, че културата не се затваря, изтрива или унищожава.
Несъгласните с извършеното престъпление срещу театър „ГОЙ“.
Кой вече не може да мълчи?
Ако наистина смятате, че случилото се е несправедливост, тогава се присъединете към този протест.
Нека Международният ден на театъра стане ден не на мълчанието, а на възстановяването на истината и справедливостта.
Отхвърлете наградите и славата, които са засенчени от мълчанието на несправедливостта и лъжата.
Театърът трябва да остане свободен. „И ако мълчим, ще станем съучастници в унищожаването на нашата култура“, пише С. Арзуманян.