Бившият член на НС Анна Костанян пише:
„„Първоаприлските и мартенските празници се превърнаха в обикновени и обичайни дни за много от нас и знаете ли защо? Защото в тази страна нищо не е същото след 2018 г. Мирът и трудностите от миналото сега са блажени преживявания. Днес има възможност да имаме всичко, но няма гаранции за спокойна душа, креативен ум, сигурно настояще и бъдеще. Сигурност: на родината, държавата, региона, града, квартала, улицата и собствения апартамент.
Само след няколко дни ще измине още една година от онзи мрачен ден, когато животът на едно светло младо момиче и нейното неродено дете беше прекъснат. Преди 3 години Сона Мнацаканян беше убита от бързия кортеж на ръководителя на арменското правителство. Тригодишният, изкуствено удължен процес допълнително забавя възможността отговорните за убийството на Сона да бъдат подведени под отговорност. В продължение на три години роднините на Сона са били подложени на психологически мъчения по време на съдебни заседания, принуждавайки ги да гледат бруталните кадри от нейното убийство и да преживеят отново страданието от този ден. Изслушванията се проточват толкова дълго, че делото се приключва под предлог за давност и престъпниците остават ненаказани, така че всеки път кортежът да прегазва безнаказано поредния гражданин по още по-безразсъден начин, прекъсвайки живота на някое дете, юноша, младеж или възрастен човек.
Тази верига от смъртни случаи е безкрайна. Тези, които донесоха смъртта, не могат да обещаят живот и да осигурят мир, никога…“