110та годишнина от арменския геноцид в Бургас
На всеки 24 април ние, арменците в Бургас, заедно с милиони хора по света свеждаме глави в
знак на почит към паметта на милион и половината невинни жертви на едно от най-трагичните и най-
срамни страници от човешката история – Геноцида на арменците, извършен в Османската империя
от младотурските вандали.
Честването започна с изслушване химните на България и Армения.
Прочувствено слово за събитията довели до Геноцида прочете Коста Самоковлиев от
Поморийския сатиричен театър.
Великолепното Яворово стихотворение “Арменци” рецитира Жулиета Малчева, а Хачо
Сърабян изпълни песента «Българийо мила».
Съпричастни към трагедията на нашия народ бяха Диана Саватева – заместник-кмет по
култура, Мадлен Мутафян-заместник председател на Общинския съвет, Николай Тишев – общински
председател на БСП, Тодор Байчев – областен председател на БСП, Чанко Мирчев – общински
съветник, Живко Господинов – областен координатор на БСП, Димитър Атанасов – член на съвета на
директорите на ВиК – Бургас.
Паметникът на Геноцида бе затрупан от цветя, поставени от присъстващите гости,
сънародници и съграждани. Венци на признателност бяха положени от името на Община Бургас,
Арменска общност Бургас и ОАБС “Парекордзаган” Бургас.
Събралото се множество потегли по улица “Богориди” на траурно шествие с арменските и
български трикольори, както и плакат с надпис “В памет на жертвите от Арменския геноцид – 1915
г”, отправяйки се към паметника на Света Богородица в морската градина, издигнат в знак на
благодарност към българския народ от признателните арменци, където беше положен венец от
„Признателните арменци“
Като почитаме паметта на жертвите на Геноцида, нека не забравяме, че в Диаспората имаме
дълга да запазим нашия майчин език, нашите културни ценности, да съхраняваме нашите училища и
институции. Особен дълг имаме към подрастващото поколение, което следва да възпитаваме в духа
на националните ни традиции. Само така ще сме спазили великия завет на милионите ни мъченици.
Вече 110 години ние арменците не искаме нищо друго, освен признание, че тези зверства са се
случили. Заради паметта на 1.5 милиона жертви, които вече са канонизирани като светци. Заради
поколенията, изгубили освен родината и близките си. Заради децата ни, защото едно непризнато
деяние със сигурност може да доведе до ново някой ден.
Нека никога не забравяме този най-тъжен ден от Арменската история!
Светът трябва да настоява за справедливост в името на същата тази справедливост.
Ние помним. Ние изискваме. Ние се заклеваме да спазим обещанието и да предаваме и на
децата си историята, такава, каквато е, а не такава, каквато ни се иска да бъде. И вярваме, че един ден
тези кланета ще се нарекат с истинското им име – ГЕНОЦИД!
Паметта на жертвите ще живее вечно, защото има рани, които времето не лекува.
Елизабет Бохосян
