Николай Степанян, Арман Армаганян, Арсен Айвазян, Давид Сахакян, Артур Арутюнян, Руслан Туманян… 6 новобранци, които са били в неизвестност 70 дни на територията, попаднала под контрола на Азербайджан по време на 44-дневната война, са били спасени по чудо. Наистина, по чудо.
20 декември 2020 г. може да се счита за втори рожден ден на 6-те момчета, защото в условията, в които са прекарали 70 дни – студ, глад, врагове навсякъде – те са оцелели.
Книгата на Николай Степанян „Къде“ разказва историята на онези ужасяващи 70 дни, чиито герои са самият той и петимата му приятели. Той разказва историята за това, което са преживели за 70 дни и как са оцелели, през очите на очевидец.
Институтът по история към Националната академия на науките на Република Армения и инициативата „Хайоц Тун“, като част от събитието „Жива история“, бяха домакини на Коля Степанян, участник в 44-дневната война и оцелял по чудо, и петимата му приятели. Състоя се представянето на книгата на Коля, книга, която е жива история за това как човек може да победи смъртта, как надеждата и вярата могат да спасят човек.
В интервю за Panorama.am , Коля каза, че чрез книгата е искал да покаже, че дори в такива екстремни условия е възможно да се намери изход. Той отбеляза, че през тези 70 дни е имало моменти, в които е вярвал, че ще пробият вражеската блокада, а понякога е губил вяра.
„Най-важното е, че бяхме единни, давахме си надежда, подкрепяхме се, не позволихме на никого да се предаде“, каза Коля.
Момчетата взели всички решения заедно, което според тях дало положителни резултати.
Арман разказа, че са се озовали обкръжени на 10 октомври на планина, наречена Тутакер, близо до Хадрут. По време на отстъплението те бяха нападнати и тогава се озоваха обкръжени.
В продължение на 70 дни те са се хранили предимно с храна, останала в селата, сладка и туршии, както и с консерви, оставени от войници по пътищата. Те продължиха пътуването си предимно през нощта.
Те също имаха забавни моменти през ужасните дни. „Бяхме под обсада.“ Беше третият ден и нямахме нито храна, нито вода. Изведнъж чуваме звук на крава. Коля предлага да отидем и да доим крава… Моят отговор беше: „По-добре е да умра от глад, отколкото да бъда убит, докато доя крава“.
Армани никога не е губил вяра в спасението. „Аз лично го вярвах. Винаги съм си мислил: Ще се измъкнем.“
„Тези момчета никога не са помисляли да се предадат, да бъдат пленени. Не дай Боже, ако се наложеше, можеха да сложат край на живота си, но да не се оставят в ръцете на врага. Късмет е, че шестимата момчета са до нас и в лицето на Коля са прехвърлили тази истинска история на хартия“ , каза Ашот Мелконян, директор на Института по история на НАН РА, академик, доктор на историческите науки, професор и член-основател на инициативата „Хайоц Тун“.
„Това, което направихте, беше едно от най-добрите проявления на нашата арменска идентичност, нашия арменски ген: борба за родината ни, дома ни, семейството ни и неотказване. Победихте смъртта, все още трябва да победите живота и трябва да го победите, като имате потомство “ , призова момчетата съоснователят на инициативата „Хайоц Тун“, докторът по медицина, професор Армен Чарчян.
Майката на Руслан Туманян, която присъстваше на представянето на книгата, не можа да сдържи сълзите си и само каза: „ Ние им дадохме живот, а те ни дадоха живот със завръщането си.“
Източник: Panorama.am