Херикназ Хачикян, учител, художник и дизайнер по професия, възражда тиквеното изкуство в Армения, смятано за един от забравените клонове на приложното изкуство.
В рубриката „Възраждане на арменските занаяти“ в научнопопулярния канал „Знаете ли?“ на NEWS.am, Херикназ разказа как един ден решила да възроди и използва в изкуството тиквите, които се смятат за неразделна част от живота на нашите предци.
„Когато бях много малка, сестрата на дядо ми ми разказваше как в определени моменти са съхранявали пшеница, храна и различни неща в специални тикви, за да ги скрият от турците, така че когато турците дойдат да проверят арменските домове, да не осъзнаят, че може да са скрили нещо в тиквите.
Винаги съм се чудила какъв вид тиква може да има, в която да може да се съхранява храна и тя да не се разваля. Търсих много дълго време, но не можах да я намеря, защото единствената тиква, която видях, беше ядлива оранжева тиква. Години по-късно, в нечия градина в селото, видях приказни, красиви и необичайно оформени тикви, висящи от храст, които се наричат бутилкови тикви или тикви курма“, каза Херикназ.
Курмата е декоративен, универсален растение, което е много трудно за отглеждане, защото изисква сериозни грижи. За родно място на изкуството на тиквите се смята Южна Африка, а в Китай хората са се занимавали с това още преди 2000 години. Китайците са изработвали от тикви обикновени предмети за бита: кани за вода, чайници и дори музикални инструменти. В Китай тиквичките се смятат за символ на благополучие, здраве и защита.
Има и данни за употребата на тикви в Армения. Според Гарегин Срвандзтянц, през 19 век във Ван, в нощта на 5 срещу 6 януари, на празника на фенерите, хората изработвали кръстовидни резби върху фенери от глина, поставяли вътре лампа и ги окачвали от стрехите на къщите си.
„Според същия източник, с лампи в ръце, децата са обикаляли селото, пеейки химни и разпространявайки новината за раждането на Исус. Децата са идвали и са заставали пред вратата с лампата, окачена на дружката на вратата, и са пеели, докато собственикът на къщата не излязе и не забавлява децата“, разказва художничката.
Интересът на Херикназ към резбата на тикви започва още в детството. Хобито се превръща в работа, занаятът в изкуство… И така е вече 18 години. „В началото се занимавах с работа с клони, събирах и камъни от планината, охлюви, сухи цветя, след което започнах да отглеждам тикви. В началото отглеждах различни видове тикви, не разбирах как да боравя с тях, не разбирах добре езика им, докато не станах по-умела. Занимавам се с изкуство от тикви от 18 години, пътят беше много труден, никой не вярваше, че е възможно да се създаде нещо от тикви или да се превърне в изкуство. И най-голямата изненада беше, че хората наистина оцениха това изкуство“, отбеляза тя.
Днес Херикназ изработва кутии за бижута, кукли, играчки, музикални инструменти и дори чанти от кратуни.
„Пиша и приказка за изкуството с тикви. Мисля, че моите предци са ми дали това семе, тази история. Сравнявам го с тиквените семки, които са „магически“, и ако получите тази сила от тези предци и продължите напред с чест, това означава, че ще завещаете и вашето семе“, каза Херикназ, обобщавайки разказаното.
Тагухи МЕЛКОНЯН, News.am
