Разкопките на известната крепост Багаберд в района на Сюник в Армения продължават вече две години. Тя се смята за последния царски замък в Армения, а историята ѝ, според хронистите, започва през IV век. През вековете крепостта Багаберд е била свидетел на важни исторически събития: водени са кървави битки за превземането на крепостта, а вражеските армии са били разгромени под стените ѝ.
Някога мощната и непревземаема крепост Багаберд е изпаднала в запустение и е останала изоставена в продължение на няколко века, докато през 2024 г. тук не започват разкопки за първи път. Целта им е не само да се идентифицират исторически и културни пластове, но и да се подготви проект за реставрация. Замъкът и руините на селището заемат около 20 хектара, а самата работа се извършва в цитаделата, на площ от почти 6 хектара.
Разкопки се провеждат в две части на цитаделата, в долната и горната укрепителна зона. Въпреки че археологическите слоеве в замъка-селище датират от различни епохи, по време на разкопките археолозите се докосват предимно до слоеве от XII-XIV век. През последните няколко седмици на текущи проучвания вече са получени окуражаващи резултати: експедицията откри интересна стая в северната кула, вероятно кухня от XIII-XIV век.
„Тук открихме редица предмети, принадлежащи на кухнята: огнище, три тонира, кани, едната от които беше счупена, а наоколо лежаха полуовъглени зърна пшеница. Имаме и кани, тенджери, образци на други съдове, например фрагменти от фаянс и глазирана керамика, както и метални предмети – пирони, нож. Вратата на стаята се отваря към коридор, който беше разчистен по време на разкопки тази година, и вече се вижда втора стая“, казва ръководителят на археологическата експедиция на Държавната нестопанска организация „Служба за сигурност“ към Министерството на образованието и науката на Армения, докторът по история Аветис Григорян.
Експедицията започнала да изследва кулата отвън, където бил открит вход. Археолозите не изключват, че имат работа с тайна стая или подземен проход, което е типично за средновековните крепости, особено за Багаберд, който в различни периоди е бил свидетел и арена на важни исторически събития.
Летописците описват много запомнящи се събития: известно е, че именно тук княз Андовк от Сюник и синът му Бабик са водили ожесточени битки срещу войските на персийския цар Шапур II и са спечелили първата битка.
По време на Сюникското царство Багаберд е бил главната крепост на Сюник, а когато през 1103 г. тюркският военачалник Чортман превзема и разрушава столицата Капан, Багаберд става царска резиденция. Тук са живели последните двама сюникски царе – Григор II (до навършване на пълнолетие държавата всъщност се управлява от леля му, царица Шахандухт) и Хасан Хаченци.
„Първият период на просперитет на Багаберд приключва през 1170 г., когато е нападнат и обсаден от войските на Илдегизидите от Гандзак и емирите на Атропатена. Това е последната непревземаема крепост на Сюникското царство. Самият Сюник е последният от Багратидското царство, който се отделя от царството. През 1170 г. Багаберд, последната царска резиденция в Армения, пада, а Хасан Хаченци става последният цар, управлявал в Армения“, отбелязва Григорян.
Археолози откриха тази година монументална структура в горната част на цитаделата. Според Аветис, тя би могла да е била елемент от царския дворец. Това се посочва от богатата украса, внимателно обработените камъни, травертиновите основи както отвътре, така и отвън, запазените фрагменти от дялани камъни и остъклени плочки, които вероятно са покривали фасадата на сградата. Структурата датира от 12-13 век и това също потвърждава, че е могла да е била царските покои или приемна зала.
„Вътре не са открити много предмети, предполагаме, че сградата е била използвана по-късно, до окончателното ѝ разрушение (през 1968 г. тук е станало силно земетресение, чийто епицентър се е намирал близо до крепостта – бел. ред.). Тук са се извършвали множество нападения. Търсачите на съкровища също са оставили своя отпечатък през вековете“, отбелязва Аветис.
Според него, по време на разкопките на конструкцията са открити и патрони от френски и английски куршуми от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Тъй като е известно, че в началото на века в този район са се водили армено-татарски сблъсъци, археологът не изключва крепостта да е служила като убежище. Според него, поради много удобното си местоположение, замъкът е могъл да служи като убежище по време на самоотбранителните боеве на Давид Бек през 19-ти век.
Аветис подчертава, че разкопките на крепостта изискват дълга, старателна работа, говорим за десетилетия, а резултатите от тях могат да отворят нови, досега непознати страници от историята на Сюник. Работата ще продължи паралелно с реставрацията, която се очаква в близко бъдеще.
Архитектът-реставратор Левон Василян от своя страна отбелязва, че до края на годината ще бъде завършена подготовката на проекта за реставрация, след което ще бъде обявен конкурс.
По протежение на пътя са запазени кули, които също трябва да бъдат включени в туристическия маршрут, ще бъдат организирани пътища за достъп и паркинг. Не се говори за цялостна реставрация на крепостта, това е невъзможно, тъй като е неизвестен пълният ѝ вид и няма достатъчно материали, подчерта архитектът.
„Ще достроим малко кулите и стените, за да изглеждат по-прилично и да се виждат от пътя, сега са почти невидими. Ще има пътеки, стълби. Царският дворец също ще бъде включен в туристическия маршрут с паркинг и други неща“, казва Василян.
Предстоят сложни строителни работи, а също така ще е необходима и подходяща техническа база, тъй като теренът е доста сложен. Експертите обаче са уверени, че след укрепване и частично възстановяване Багаберд ще се превърне в една от основните атракции на Сюник, благодарение на което ще се развие и туристическата инфраструктура около него.
Мариана Пайтян, „Спутник Армения“
