В книгата на Степанос Орбелян „История на Армения“, относно събитията от V век, се споменава: „И отец Ованес дойде тук от Капан, взе монасите, отиде на брега на реката и помоли Господ да му даде риба за нуждите на монасите…“ (страница 118).
Селището Капан, споменато от Степанос Орбелян, се намира на нисък хълм от лявата страна на пътя, водещ от сегашния областен център на Сюник, Капан, към Каджаран, на десния бряг на река Вохджи. Местните жители наричат местността, която сега е изцяло залесена, „Тандзу Лендж“. Тук още през V век е имало селище-крепост на сюникските князе, което през X век вече се е превърнало в град, резиденция и столица на сюникските царе. След падането на Сюникското царство селището губи значението си, то е изоставено и пустее.
Институтът по археология и етнография към Националната академия на науките на Република Армения съобщава , че археологическата експедиция на института в момента провежда разкопки в района. Според ръководителя на разкопките, археолога Гагик Саргсян, някои проучвания са проведени тук още в съветските години и древното място е признато за исторически и културен паметник. Систематични разкопки и комплексни проучвания от такъв мащаб обаче се извършват за първи път.
В района на паметника са запазени основите, стените и руините на множество сгради. Особен интерес представлява кралският дворец, като сградите на неговата територия принадлежат към различни периоди. Под по-късно построената сграда са открити основите и анкерните колони на ранна (IV-V век) трикорабна базиликална църква. По-късно е изградена стена по ръба на подковообразния олтар на църквата. Подът на сградата първоначално е бил павиран, но по-късно е положена нова паважна плоча върху около 25 см засипка.
Близо до църквата е открита и преса за маслини, изградена от камък с диаметър около 1,2 м. На около 30 м южно от т. нар. дворцов комплекс са запазени руините на друга сграда, която е била малък параклис с правоъгълен олтар. Въпреки факта, че районът е изцяло покрит с гори и храсталаци, ясно се вижда, че селището-крепост е било изцяло оградено. На места стените са изградени на два слоя.
От източната страна на сградите е запазена и част от някога мощна кула, висока около 4 м, откъдето се е намирал един от входовете на замъка.
Разкопките продължават и археолозите все още имат много въпроси, които трябва да разкрият.
