Членове и симпатизанти на АРФ Ташнагцутюн от Пловдив, Варна, София и Русе се събраха в неделя в софийските Централни гробища, за да отбележат 120 години от героичната гибел на основателя на Ташнагцутюн Кристапор Микаелян и неговия млад съратник Врамшабух Кендирян.
На 17 март [ 4 март ] 1905 г. двамата загиват при случайна експлозия, докато тестват бомби по склоновете на планината Витоша.Целта им е била да извършат атентат срещу кървавия османски султан Абдул Хамид II. Погребението на Микаелян се провежда в София на 23 март [ 10 март] 1905 г., на което присъстват 6000 души, включително арменски, македонски и български революционери.
Отец Храч Мурадян и отец Дирайр Хадавян отслужиха панихида за душите на двамата арменски герои. След това множеството произнесе молитвата „Хайр Мер“.
„Това е свещено място за членовете на Ташнагцутюн не само от България, но и на всички партийни членове, пръснати по целия свят, каза в словото си отец Храч. – Защото със своите идеи Кристапор Микаелян се превърна в онова семе, което пусна корени и даде плодове. И днес след 120 години това семе продължава да дава плодове. Свидетелство за това е вашето присъствие днес тук, както и активната дейност на Ташнагцутюн по целия свят – в Диаспората и в Армения. Това е свидетелство, че Кристапор Микаелян и неговите съратници, съосновотели на партията станаха факлоносци на идеята за Свобода.“
„Хората, които са дали своя живот за свободата на народа си, за записали за винаги своите имена в историята на нашия народ, каза на свой ред отец Дирайр Хадавян. –Сигурен съм, че и след 100 години следващите поколения ще продължат да отдават почит на нашите национални герои. В онези страни, където арменците бяха лишени от своите училища, ние израстнахме с примера на нашите ташнагски братя. Те ни бяха вдъхновение, за да живеем и работим като достойни арменци“.
В словото си съпредстедателката на „Хай Тад“ България Вартануш Топакбашян благодари на онези арменци, които в годините на комунизма идваха тайно, за да почистят, да се погрижат за тези два гроба. „Благодаря и на онези наши сънародници, които също така тайно, водеха тук своите деца и внуци, за да им покажат гробовете, в които лежат свидните синове на нашия народ. Благодаря и на днешния Ташнагцутюн, който продължава да пази жива паметта на Кристапор Микаелян и Врамшабух Кендирян. Помнете, че макар и днес Армения преживява тежки дни, трябва да вярваме, че слънцето отново ще грее над страната ни. Вярвам, че ще успеем да защитим и герба си, и символа на планината Арарат, всичко, което днешните власти на Армения се опитват да унищожат.“
В края на поклонението присъстващите поднесоха венци и цветя пред гробовете на двамата герои.
