Размишлявам защо лидерът на страната разрушава основите на държавността и ми идват на ум само три варианта. Това заяви днес, 6 декември, вторият президент на Република Армения Роберт Кочарян на среща със своите поддръжници.
„Първият вариант е, ако лидерът на страната е агент, вторият вариант е, ако лидерът на страната е невеж и арогантен, а третият вариант е, ако прави това умишлено и целенасочено. Затова трябва да потърсим мотивите за това.
Сега, нека да подредим нещата по ред: фактът, че той е агент, напълно обяснява защо се прави това, но аз не разполагам с фактите и имам една формула: ако министър-председателят на Република Армения беше агент на Турция, той щеше да предприеме точно стъпките, които се предприемат днес.
Но аз нямам факти; това, разбира се, са спекулации. Въпреки че наскоро министър, назначен от самия Пашинян, заяви, че има факти и скоро ще ги публикува. Това е човек, който е бил министър на отбраната.
Второ, оказва се например, че лидерът на страната е невеж и арогантен. Това обстоятелство се обяснява с стъпките, които Никол Пашинян предприе от 2018 г. до поражението си във войната през 2020 г. Това може да се обясни с невежество и арогантност, но не обяснява какво се е случило след това.
И третият вариант е, че това се прави умишлено и планирано. Има моменти, когато личните интереси на лидера на дадена държава са в конфликт или противоречат на реалните интереси на страната. Историята познава такива случаи. Сега нека се опитаме да разберем дали това може да е точно така в Република Армения днес.
Нека ви дам няколко примера, които ясно показват, че лидерът на страната е готов да прокарва личните си интереси в противоречие с интересите на страната. Първо, по време на 44-дневната война, на 18 октомври, беше направено предложение за прекратяване на войната, но то беше отхвърлено от министър-председателя. Със сигурност беше в интерес на страната войната да бъде спряна незабавно.
Той не прекрати войната по една причина: за да не бъде заклеймен като предател. Второ, в интерес на страната беше победеният лидер да подаде оставка веднага след поражението, за да си даде възможност да се пречисти от поражението, а новият лидер да се опита да разреши проблемите, обременени от поражението.
Той не направи това и в резултат на това пътят Горис-Капан, половината от Шурнух и т.н. бяха предадени. Мога да продължавам безкрайно, например, когато Арцах беше признат за част от Азербайджан в Прага. Това, разбира се, не беше в интерес на Армения“, подчерта Кочарян.