Манастирът „Сурп Аменапркич“ от 17-ти век, разположен близо до селището Тонашен в Република Арцах, сега окупирана от Азербайджан, е повреден. През 2024-2025 г. по-голямата част от металния покрив на манастира, който е монтиран по време на реставрацията през 2009 г. от властите на Република Арцах, е премахнат. Това съобщава международната организация за защита на кавказкото наследство (Caucasus Heritage Watch).
Комплексът на манастира „ССурп Аменапркич“ включва манастирска църква, параклис и спомагателна сграда с хачкари и надписи. Източници споменават и реставрация през 1888 г.
Манастирът „Сурп Аменапркич“ не е включен в държавния списък на паметниците в Азербайджан. CHW призовава азербайджанските власти да включат този паметник като арменски манастир от 17-ти век и да осигурят пълната му защита.
Омбудсманът по културното наследство на Арцах, Ховик Аванесов, пише : „Систематичното унищожаване, изопачаване и присвояване на арменското културно наследство в окупираните територии на Арцах вече не може да се счита за проява на небрежност или вторична последица от военни операции. То формира фундаменталната ос на азербайджанската държавна политика, която се осъществява от стабилна, авторитарна система на управление, многократно демонстрираща открита враждебност към историческите факти, културното многообразие и международния правов ред.“
Продължаващите процеси са проявления на преднамерена, дългосрочна и систематична държавна доктрина, насочена към пълното премахване на арменската културна следа. Разрушаването на църкви, манастири, хачкари, надписи, цели селища и жилищни квартали, „приписването“ на исторически и архитектурни паметници, промяната на техните функции, присвояването на културно наследство, както и „реконструкцията“ на цели исторически пейзажи под държавен контрол, представляват политика, която често се описва от учени, академични центрове и специализирани организации за правата на човека като систематичен културен геноцид, насочен към елиминиране на коренното арменско цивилизационно присъствие от неговата историческа и географска среда.
Чрез заличаване на арменското наследство, азербайджанските власти се опитват да премахнат материалните и документални пластове, които свидетелстват за локалното присъствие на арменци в региона. Това е не само опит за фалшифициране на историята, но и механизъм за отстояване на териториални претенции чрез физическо унищожаване на културни факти. Тази политика се превръща в институционализирана функция за унищожаване на наследството с цел осигуряване на правителствен контрол и идеологическо господство, което очевидно противоречи на нормите на международното право.
С тази политика Азербайджан не действа като отговорен пазител на многопластовото наследство на региона, а като враждебно настроена към богатото културно наследство на човечеството като цяло структура. Вместо да стане гарант за опазването на културната среда и научните изследвания, той действа срещу цивилизационните ценности, унищожавайки, присвоявайки и фалшифицирайки исторически доказателства, противоречащи на официалните му разкази.
Нарастващите тенденции на систематично унищожаване на арменски исторически материални паметници, държавно пренаписване на историята и налагане на селективна памет свидетелстват за ясна идеологическа структура: да се елиминира геополитически „нежелана“ култура чрез елиминиране на нейната материална памет.
Тази доктрина, прилагана чрез административни разпоредби, въоръжена окупация, държавна пропаганда и методично унищожаване на културното наследство, се представя като един от най-изразителните примери за съвременно културно преследване. Тя характеризира дълбоката ерозия на ценностната система на военно-политическа система на управление, която разглежда културната памет като пречка, която трябва да бъде премахната, а не като универсална човешка ценност, която трябва да бъде запазена.
Ако международната общност не предприеме адекватни и ефективни стъпки, цяло историческо и цивилизационно наследство с универсална ценност ще бъде изложено на риск.“