„През 10-те години, в които бях директор на Музея-институт за арменския геноцид, сме приели приблизително 400 официални делегации, президенти, външни министри, оратори, религиозни лидери и нямаше случай някой от Министерството на външните работи или държавния протокол да дойде и да зададе въпроси.“ Това спомена бившият директор на Музея-институт за арменския геноцид, докторът на историческите науки Хайк Демоян, в интервю за NEWS.am , визирайки факта, че онзи ден, по указание на Никол Пашинян, директорът на музея-институт Едита Гзоян е била уволнена от работа, защото е подарила книга на тема Арцах на вицепрезидента на САЩ.
„Ако ставаше дума за сериозен проблем със сигурността, какво щяхме да дадем на госта, това се правеше по телефона, който аз представях. Правителството беше много спокойно по това време, така че нямаше извънредна ситуация. Дори и да дойде руският президент Путин, аз самата решавах какво да дам. Когато Хилари Клинтън дойде през 2009 г., това не беше официално посещение, беше частно посещение, аз саам реших какво да й дам, под формата на сувенир или под формата на книга. Имаше и гости, на които подарих моя авторска книга. Нямаше никакви ограничения в това отношение, дори писмено, тайно или открито. Подарихме изданията на музея, аз дадох авторските си произведения, подписани“, каза той.
Позовавайки се на факта, че Едита Гзоян мълчи и не коментира случилото се след уволнението си, Демоян заяви: „Не работя в Музея на геноцида от осем години, но не мълча. Не мълча и по отношение на изявленията, направени от изпълнителната власт, включително Никол Пашинян, отричащи факта на арменския геноцид. Не мълча и по отношение на престъпната дейност, която се е случила около Музея на арменския геноцид, фактите за която редовно съм получавал и допълвал през последните години от работата си и след това.
Можех да мълча, да живея тих живот, да не се забърквам в корумпираната ни съдебна система, да не бъда лош човек с много различни хора, но не мълча, защото имам принципи, на които няма да се откажа. Ако така са постъпили в случая с Едита Гзоян, тогава съзнанието на учен и гражданин води до важен етап: обществена отговорност. Вие бяхте публична личност, заемахте тази важна позиция, така че би трябвало да осъзнаете, че докато сте били на тази позиция и дори след това, сте длъжни поне да информирате обществеността за това какво се е случило и при какви обстоятелства, и да дадете своята оценка, която не приемате, с която не сте съгласни.“
Според Хайк Демоян отношението към Едита Гзоян е било нечовешко, незаконно, противоконституционно и неморално. „Трябва да разглеждаме това в сферата на неморалността, защото никой не може да атакува директора на научноизследователски институт по такъв начин, и освен това, неспособен да предаде правилно избора на думи на журналистите. Какво означава „Аз помолих, по мои указания?“ Кого помолихте, Едита Гзоян, или помолихте министъра на образованието, науката и културата да предаде вашите указания? Премиерът не трябва да пита, какво означава „Вие попитахте по приятелски начин“? Защото трябва да докладвате на Алиев или на американската страна? В обобщение, имаме срамен, подъл скандал около Института за музей на арменския геноцид., който за пореден път бе провокиран от Граждански договор, в лицето на премиера.“