„Какво направихме, момчета, какво направихме? Затворът е ново училище, където всичко започва с нова азбука, буква по буква. Колко добре беше, че ме затвориха. Колко достойни, добри хора срещнах, колко хубави неща научих, които не знаех в цивилния живот. Да си затворен не означава да си затворен. Човек трябва да е свободен по дух. Никаква стена или решетка не може да затвори душата или ума на човек“, пише Ашот Хранти Минасян, командирът на отряда „Сисакан“, по-известен като Ашот Йеркат, който е в затвора „Вардашен“.
Той продължава размислите си.
„Седя на нара и мисля за славните ни отминали дни. Какви луди дни бяха, какъв мощен ентусиазъм имаше, какви славни победи постигнахме. И знаете защо, защото имахме вяра в Бога, в родината си. Всички имахме кръстове, нарисувани на гърба и гърдите ни, където и да видехме църква (в историческите ни земи), шепнехме молитви, прекръствахме се, за да стане Господ наш защитник. Няма победи без Божията помощ и благословия.“
Какво направихме, хора, какво направихме?
Как бихме могли ние, момчетата, след като преминахме през толкова много изпитания, да повярваме в някой, който не е направил нищо под тази слънчева светлина? Момчетата градят победи чрез действие и живот, те градят победи чрез вяра. Излязохме срещу онези, които предаваха словото на всички нас на Бога.
Не става така, хора, не става така. Ние излязохме срещу Бога. Бог не ни прости.
Виктор Юго веднъж е казал:
– Родина, аз съм твоето куче пазач.
Бяхме пазачите на нашата нация, стоящи на границите ни. Защо повярвахме на неверниците, които дойдоха да убиват, изолират, затварят, осъждат, унижават нашия вид… как бяхме измамени, момчета?
Това е бой, момчета, това е бой.
Неволно си спомних известната басня на Езоп за овце, кучета, вълци и овчари.
„Какво направихме, момчета, какво направихме?“