Нищо не се е променило в политиката на турските власти (държавата наследник е Турция) по отношение на арменския геноцид в Османската империя. Нещо повече, меката политика на настоящите арменски власти допълнително засилва позицията на Анкара, която отрича факта на геноцида. Заслужава да се отбележи обаче, че не всички представители на турската интелигенция споделят официалната позиция на Турция.
Асмик Хахвердян, координатор на проекта „100 години по-късно“, веднъж сподели със Sputnik Армения писма от някои турски политици и общественици от различни периоди, адресирани до арменски величия: световноизвестния френски режисьор Анри Верньой, Гомидас и политика Карекин Хажаг.
Словесният скандал между Верной и Акарджали
Позицията на турските власти по всяко време е най-ярко илюстрирана от отговора на Бюлент Акарджали, член на турското правителство, министър на здравеопазването и представител на Турция в Европейската комисия, към известния френски режисьор Анри Верньой (Ашот Малакян). Разгорелият се през далечната 1995 г. дебат от разстояние предизвика голям шум по онова време.
Всичко започна, когато Верньой, говорейки по френския Канал V в навечерието на 80-годишнината от арменския геноцид през 1995 г., подчерта необходимостта Турция да признае арменския геноцид, а също така представи подробности за събитията от 1915 г. Последва реакцията на турските власти.
В частност, гореспоменатия Акарджали написа писмо до гореспоменатия Акарджали, в което призна, че речта на режисьора го е разгневила, меко казано. Той нарече Верньой „продавач на емоции“, който сее омраза, като едновременно с това манипулира емоциите и чувствата на арменската диаспора и французите.
„Не е достатъчно само да подбуждате арменско-турска враждебност; в името на вашите тъмни игри се опитвате да наложите личния си формат на отношенията между Турция и Франция, както и на християнско-мюсюлманските отношения. Вие живеете в миналото и само миризмата на кръв може да ви отрезви“, цитира Хахвердян писмото на Акарджали.
Той твърди, че „никой не споделя мнението на Верньой относно събитията от 1915 г.“, фактите уж говорят против Верньой, което означава „и по отношение на искането за признаване на Геноцида на всички арменци“.
Според Хахвердян писмото отразява и политиката на турските власти за отделяне на арменците от диаспората от Армения.
Саид Четиноглу
Хахвердян казва, че представителите на турската интелигенция имат съвсем различна гледна точка. В този контекст тя припомня Саид Четиноглу, който е преследван в Турция и е написал множество книги и статии, посветени на арменския геноцид в Османската империя, както и на разграбването и присвояването на арменска собственост през тези години.
„Като част от нашия проект „Отговор: 100 години по-късно“, Четиноглу написа писмо, адресирано до великия арменски композитор Гомидас. Имаме споразумение с Четиноглу писмото да бъде публикувано на няколко езика“, каза Хахвердян.
Тя отбеляза, че писмото е трябвало да бъде публикувано изцяло преди 105-ата годишнина от Арменския геноцид, но пандемията от новия коронавирус е била пречка. Хахвердян отбеляза, че Четиноглу се обръща към великия композитор в писмото, подчертавайки, че всеки път, когато си представи Гомидас, очите му се пълнят със сълзи.
„През 1915 г. геноцидът унищожи народа на Гомидас пред очите на целия цивилизован свят, а цивилизованият свят не вдигна глас срещу унищожението на цял народ. Това престъпление нямаше своя Нюрнберг, а дори обратното: извършителите бяха удостоени с различни награди“, пише авторът.
В писмото си Четиноглу отбелязва, че по това време светът е забравил за геноцида от 1915 г. и се е опитвал по всякакъв начин да убеди арменския народ, че нищо не се е случило и че трябва да продължат напред, без да помнят какво се е случило.
„Мнозина продължават да отхвърлят и убеждават и днес“, пише Саид.
Той подчертава, че Гомидас се е откроявал от другите оцелели по време на Арменския геноцид с това, че някои от тях все още са имали семейства, докато неговото семейство е целият арменски народ, който е бил постоянно изтребван без надежда за възраждане.
Осман Кавала
Друг човек, пострадал заради призива си за признаване на арменския геноцид, е турският бизнесмен Осман Кавала. Писмото му до Карекин Хажаг, член на АРФ и жертва на събитията от 1915 г., също е включено в сборника „Отговор: 100 години по-късно“.
По-специално, в писмото си Кавала разглежда правните и политическите аспекти на арменския геноцид.
„Случайно научих, че арменците в моята страна са били изправени пред най-бруталните масови действия, че една древна, хилядолетна цивилизация е била унищожена за няколко месеца“, пише Кавала.
Кавала отбелязва, че сред тях са били Карекин Хажаг и много други османски арменци.
Зверствата от 1915 г., довели до убийството на повече от 1,5 милиона арменци в Османската империя, се считат за първия геноцид на 20-ти век. Турция традиционно отхвърля обвиненията в геноцид и приема критиките по въпроса много сериозно.
Арменският геноцид е признат за първи път от Уругвай през 1965 г., а след това от Русия, Франция, Италия, Германия, Холандия, Белгия, Полша, Литва, Словакия, Швеция, Швейцария, Гърция, Кипър, Ливан, Канада, Венецуела, Аржентина, Бразилия, Чили, Ватикана, Боливия, Чехия, Австрия и Люксембург. 44 от 50-те щата на САЩ официално са признали и осъдили арменския геноцид и са обявили 24 април за Ден на възпоменание на жертвите на арменския геноцид.
168.am