Веднага след изборите, обявявайки уж убедителната си победа – с изражение, което нямаше никаква прилика с победа – управляващото мнозинство се зае с поправки в Изборния кодекс. Целта на тези поправки беше да се ограничат избирателните права на арменските граждани, живеещи в чужбина. Дори предварително беше стартирана специална информационна кампания за постигане на тази цел: обществеността беше подведена да повярва, че десетки и стотици хиляди хора пътуват от Русия до Армения, за да гласуват за опозицията. По-късно се оказа, че притокът на хора от Русия е бил практически същият като предходната година, когато нямаше избори. Но тази година подобна PR кампания беше необходима, за да се внесе поправка в Изборния кодекс след изборите.
Няколко опозиционни фигури вече заявиха, че истинската цел на ограничаването на броя на гласоподавателите е да се създадат по-благоприятни условия за провеждане на референдум за конституционни изменения, като по този начин се изпълни искането на Азербайджан за изменение на арменската конституция и премахване на препратката към Декларацията за независимост. Очевидно е, че премиерът Никол Пашинян, който не получи дори 50 процента от гласовете на парламентарните избори, ще се сблъска с изключително големи трудности да преодолее по-високия праг, определен за референдуми. Зад това, очевидно, стои не само искането на Азербайджан, но и натиск от международни играчи, които, може би именно в очакване на това условие, открито подкрепиха Пашинян – политически, финансово и дори чрез разполагане на екипи за бързо реагиране.
И все пак, тази инициатива вероятно има друг, по-дълбок мотив, който рядко се обсъжда, но заслужава внимание. Ограничавайки правото на глас на арменските граждани, живеещи в чужбина, властите прекъсват поредната органична връзка между Армения и арменската диаспора. И това се случва, очевидно, като част от политика, насочена към намаляване на Армения до размера на значка за ревер.
Арменската диаспора винаги е била и продължава да бъде проблем за Азербайджан и Турция. Защото Армения е една държава, когато органично взаимодейства със своята диаспора, и съвсем друга, когато тази връзка липсва. По-точно казано, без нея Армения де факто се превръща в нищо повече от значка за ревер.
Акоп БАДАЛЯН, www.aravot.am