Вестник „Пасд“ пише: „Ако се занимавате с политика и извършвате опозиционна дейност в Армения, веднага попадате в светлината на прожекторите на правоохранителните органи. Това е „догма“ от около осем години. Всичко това е съчетано с икономически натиск върху хора, които имат определени способности или притежават капитал.
Този натиск се изразява и чрез изземване на имущество, собственост, един от най-скорошните и големи случаи на което е „национализацията“ на ENA, а сега същото се случва и с „Арарат Цимент“. В наши дни се извършват паралелни проверки в десетки компании от концерна „Мулти Груп“. Преди време, ще си спомните, подобни проверки бяха извършени и в групата компании „Ташир“. Фактът, че всичко това има политическа конотация, никой не се съмнява. Но освен това, това се доказва от факта, че в предходния отчетен период данъчните органи са извършили планови проверки в гореспоменатите компании и… не са открити нарушения. А самата „повторна проверка“ и „откриване“ на нещо свидетелства за политическата насоченост на този процес и желанието да се изпълнят инструкциите на един човек на всяка цена.
Всичко това е ясно и разбираемо. Въпросът обаче е, че подобни политически мотивирани действия имат и сериозни икономически последици. При това не само за въпросните компании или фигури, но и за страната и народа. На първо място, проблемът е задълбочаващата се липса на доверие, в резултат на което инвеститорите и бизнесмените няма да се интересуват от стартиране или развитие на бизнес в Армения, тъй като никой не е сигурен, че „един светъл ден“ прищявката на един човек няма да създаде проблеми за дейността им. От друга страна, подобни действия пряко вредят на служителите на тези предприятия и организации, тъй като в много случаи те са лишени от работата и източника си на доходи. И това не е достатъчно, човекът, заемащ поста министър-председател, заплашва, че онези служители, които „правят нещо“, може да бъдат уволнени.
И накрая, един от най-ключовите проблеми, които властите нарушават, е правото на собственост. Неслучайно правото на собственост е един от стълбовете на съвременната правова държава и свободната икономика. То е не само конституционна разпоредба или правна норма, но и ключов критерий за доверие в обществото, икономиката и държавните институции. В страни, където гражданите са уверени, че законно придобитото им имущество е защитено от закона, се формира здравословна инвестиционна среда, разширява се бизнес активността, увеличава се броят на работните места и се засилва социалната стабилност. А в случаите, когато защитата на правата на собственост започва да зависи от политическите реалности, отношението на властите или избирателното прилагане на закона, възникват дълбоки рискове, които имат негативно въздействие не само върху отделните индивиди, но и върху икономическата, правната и политическата система на цялата държава. Именно в този контекст темата за гарантиране на правата на собственост става повече от актуална, особено в условия, когато в обществото се формира схващането, че имуществото на всеки може да бъде под заплаха от конфискация или други интервенции.
Принципът за неприкосновеност на собствеността исторически се е формирал от убеждението, че държавата трябва да бъде гарант за собствеността, а не заплаха за нея. Ако един бизнесмен или обикновен гражданин не е сигурен, че утре няма да бъде лишен от собствеността си или няма да се наложи да я защитава в съда с години, тогава той няма да е готов да прави дългосрочни инвестиции, да развива производство, да създава нови предприятия или да разширява икономическата си дейност.
От друга страна, когато едно общество развие убеждението, че законът не се прилага за всички с едни и същи стандарти, а по различни начини, в зависимост от човека или политическата ситуация, това подкопава доверието в справедливостта и правосъдието. Селективното правосъдие може да бъде дори по-опасно от много индивидуални правни грешки. Ако гражданинът започне да мисли, че вероятността законът да бъде приложен зависи не от неговите действия, а от политическата му позиция, тогава правната сигурност постепенно се заменя с политическа сегрегация.
В резултат на това възниква и друго опасно явление. Всеки бизнесмен, инвеститор или просто гражданин с определена собственост започва да оценява не само икономическите рискове на пазара, но и политическите рискове. Капиталът, за разлика от много други ресурси, е изключително чувствителен не само към несигурността, но и към обективните рискове. Той винаги се движи там, където правилата на играта са най-предсказуеми. Никой бизнесмен не би искал да държи бизнес, създаден през годините, в среда, където има постоянно усещане за опасност от намеса в правата на собственост. Дори тази опасност никога да не се материализира, самото усещане за нейното съществуване е достатъчно, за да се преразгледат инвестиционните планове, да се изтегли част от капитала или да се откажат нови инвестиции.
Това вече не е проблем само за отделните граждани. Това се превръща в проблем за националната икономика. Отливът на капитал означава несъздаване на нови индустрии, липса на нови работни места, намаляване на данъчните приходи, ограничени възможности за износ и забавяне на икономическия растеж. В дългосрочен план подобни процеси могат да доведат до намаляване на конкурентоспособността на страната, тъй като международните инвеститори обръщат особено внимание на нивото на защита на правата на собственост и независимостта на съдебната система.
Прави впечатление също, че преди години изразът „залагане“ често се използваше в политическата реторика, за да се критикуват определени механизми за незаконно влияние върху бизнеса. Днес обаче в публичните дискусии често се изразяват оценки, че нововъзникващата среда може да създаде условия, при които бизнес субектите отново започват да мислят, че сигурността на дейността им зависи не само от закона, но и от политическите отношения. Ако подобно схващане се задълбочи, то се превръща в сериозна пречка за икономическото развитие, защото всеки бизнес на първо място изисква предвидимост.
В съвременния свят конкуренцията между държавите не е само по отношение на данъчните ставки или разходите за труд. Качеството на правните институции, независимостта на съдилищата, ефективността на защитата на собствеността и предвидимостта на държавното управление стават все по-важни. Държавите, които са способни да създадат надеждна правна среда, привличат международен капитал, развиват иновации и осигуряват дългосрочен икономически растеж. А държавите, където инвеститорите виждат правна или политическа несигурност, постепенно губят конкурентоспособност на регионалните и световните пазари.
Всяко нарушаване на правата на собственост, ако не е обосновано изключително от закона, пропорционалността и независимия съдебен контрол, може да създаде опасни прецеденти. Опасността не е само в последиците от конкретен случай. По-опасен е сигналът, който се предава на обществото, бизнесмените и международните инвеститори. Този сигнал може да е, че собствеността изобщо не е защитена, а правните гаранции може да зависят от политическите реалности и капризите на властите. В нашия случай, изключително от капризите на един човек.
Подобно възприятие може да причини много по-голяма вреда в дългосрочен план, отколкото всяка индивидуална икономическа или финансова загуба. Следователно, пълната защита на правата на собственост следва да се разглежда не само като средство за защита на интересите на отделните лица, но и като стратегическо условие за поддържане на държавната сигурност, икономическото развитие, демокрацията и върховенството на закона.