Мелине Анумян
Тюрколог, кандидат на историческите науки
Наскоро стана известно, че по време на една от изложбите, организирани във Франкфурт, Германия, Урарту е била представена като Азербайджан. Разбира се, човек може просто да се посмее на всичко това, мислейки си, че подобни случаи са обичайни за тази държава, която взема пример от по-големия си брат Турция. Аз обаче вече не мога да се смея. Напротив, напоследък започнах сериозно да се притеснявам, че ако тази политика на турско-азербайджанския тандем, неспособността на нашата държава да предприеме каквито и да било стъпки срещу нея и безразличието на международната общност продължат, то в не твърде далечно бъдеще турците най-накрая ще успеят да докажат тезата, че са „местни жители“ на тези територии …
И как се провежда тази политика от турската държава? Турското Министерство на културата и туризма се е заело основно с тази задача, която изпълнява по най-влиятелните начини, особено чрез музеите, за да предаде посланието си на широките маси.
Ние, арменците, естествено се чудим кой сериозен чуждестранен учен би се поддал на тази пропаганда… Може би образованите и учени чужденци, бидейки запознати с историята, не биха се поддали на тази пропаганда, но нека не забравяме, че музеите и другите интересни места се посещават и от много неинтелектуални чужденци и именно те стават основните получатели на тези фалшиви тези.
Нека дам 1-2 примера.
Като историк, аз естествено обичам да посещавам музеи и когато съм в Турция чисто по работа (но никога с цел туризъм), не пропускам да посетя известните местни музеи.
Веднъж, когато бях в Измит (историческа Никомедия, сега разположена в провинция Коджаели), посетих местния Археологически музей, който се наричаше „Музей на археологията и етнографията в Коджаели“ (на турски: „Kocaeli Arkeoloji ve Etnografya Müzesi“).
Интересуваше ме какво показват турците в историческия град, където почти не са оставили гръцки или византийски следи. Между другото, в този някога древен град, който е принадлежал първо на Римската, а след това на Византийската империя, а също така е бил столица на Римската империя, е било почти невъзможно да се намерят каквито и да било гръко-римски следи. Вместо това е издигнат паметник, посветен на гръцко-турския обмен на население, а именно на споразумението, подписано през 1923 г., според което турците от Гърция са насилствено преместени в Турция, а гърците тук в Гърция. Забележително е и името на паметника: „Паметник на националната идентичност и съпротива“ (на турски: „Milli Kimlik ve Direniş Anıtı“).
Каква турска национална идентичност би могла да има в един някога гръцки град? Може би турците имат предвид победата, която за съжаление наистина постигнаха, като направиха Турция хомогенна, като окончателно потурчиха гръцките, асирийските и арменските селища. Спомням си и неприятните преживявания, които имах в град Трабзон, в онази гръцка люлка, чийто център беше изпълнен с турски жени, носещи мюсюлмански забрадки.
Но да се върнем към „Музея по археология и демография в Коджаели“. Тук, като археологически материал, естествено са изложени експонати от древните гръко-римска, елинистическа и византийска епоха. Турците обаче не биха го толерирали, ако тяхното „присъствие“ не беше наложено по някакъв начин в този музей.
И за тази цел турската пропагандна машина беше избрала един много примитивен трик, който на пръв поглед изглеждаше нелеп, но в действителност можеше да постигне целта си: наред с археологическите находки, като „етнографски“ материал бяха показани и изкуствено създадени сцени с участието на турци, например сцена на печене на лаваш (те постигат едновременно 2 цели: „налагат“ присъствието си в дадените територии и си приписват явления, които всъщност нямат нищо общо с тях) или занаятчийски изделия от 19-ти век…
Разбира се, един разумен посетител ще се запита какво общо имат занаятчийските изделия от 19-ти век с археологията. Тъй като обаче турската културна политика просто забранява предлагането на каквото и да е без турски език, те прибягват до този трик, който всъщност засяга не само обикновените турци, но и обикновените чуждестранни туристи…
Също така е много естествено турците да игнорират арменския елемент в нашите територии. Например в Анкара се намира „Музеят на анадолските цивилизации“ („Anadolu Medeniyetler Müzesi“). Естествено, когато казваме „анадолски“ цивилизации, не само арменците, но и всеки образован човек се сеща за Армения. Но нека си го кажем, това не се отнася за турските „учени“.
Когато посетих този музей, естествено потърсих някакви арменски следи, но не можах да намеря никакви. Когато, неспособна да понасям повече иронията, се обърнах към директора на музея, който се смяташе за „учен“, и попитах: „Къде е представена арменската цивилизация?“, той безсрамно каза: „Експонатите на музея датират от 8-ми век, а арменците са мигрирали тук по-късно.“ Естествено, той получи отговора, който заслужаваше от мен, но какво можеш да направиш за многобройните туристи, включително чуждестранни, които, не познавайки историята, лесно могат да си съставят такова мнение, като посетят този музей в сърцето на турската столица…
Наскоро научих, че турската пропагандна машина е открила нов трик: чуждестранните посетители трябва да бъдат придружени от турски или турски граждани-екскурзоводи, които естествено ще продължат да представят фалшиви исторически тези на чуждестранните гости, дори на нашите сънародници, посещаващи Западна Армения…
Докато турците продължават да бъдат активни в културната сфера, ние премахваме нашето Министерство на културата, сливайки го с не знам кои други сфери. Докато турците дори принуждават арменските групи да имат турски екскурзоводи, ние правим безплатната екскурзоводска услуга в Музея на арменския геноцид платена, дори нареждаме чуждестранните посетители на този важен музей да поръчват екскурзовод предварително… С други думи, ако някой чужденец не е информиран за тази процедура, той остава без екскурзоводска услуга…
Тъжно е да се отбележи, че в това отношение имаме много да се учим от турците, тези турци, които пред света унищожават нашите културни паметници в Западна Армения, Арцах и Нахичеван, а ние не можем да направим нищо по въпроса, освен да премахнем паметниците си от Арцах. Ще видите как ще можем да докажем в бъдеще, че те са били открити в тези територии…
Опасявам се, че ако това продължи, в крайна сметка тази турско-азербайджанска културна политика ще успее и векове по-късно дори световните „учени“ няма да си спомнят за арменското присъствие по тези места. За да не се сблъскваме с подобен факт, трябва да се създадат ясни механизми, иначе ще е твърде късно…
Akunq.net