Историята многократно е показвала, че когато правителството губи моралния си авторитет, то често започва да търси „предатели“. Политологът Степан Даниелян писа за това на страницата си във Facebook.
Той конкретно спомена:
„Предател, шпионин“ Де Гол и присъдата на историята.
През юни 1940 г., след поражението на Франция, маршал Филип Петен подписва примирие с Германия и сформира ново колаборационистко правителство в град Виши, което се смята за единствената легитимна власт във Франция. Шарл дьо Гол отказва да приеме капитулацията, пътува до Лондон и на 18 юни 1940 г. се обръща към френския народ по радиостанцията на Би Би Си, призовавайки за продължаване на борбата срещу нацистка Германия.
За правителството на Виши това се възприема като бунт: дьо Гол е създал алтернативен център на властта – движението „Свободна Франция“. След като е избрал да сътрудничи с нацистка Германия, Петен е трябвало да убеди не само обществеността, но и себе си, че пътят му е правилният. Следователно, обявяването на Шарл дьо Гол за „предател“ не е било просто правен или политически ход. То е било и опит да се оправдае собственият избор. Ако дьо Гол е бил патриот, тогава политиката на Петен би могла да се възприеме като капитулация. А ако дьо Гол е бил „предател“, тогава Петен би могъл да се представи като държавник, спасяващ Франция.
В психологията това е известно като проекция, когато човек или авторитет приписва на другите обвинение, което всъщност би могло да бъде насочено към тях. Следователно, наричането на дьо Гол предател е било не само инструмент на политическа борба, но и средство за самооправдание пред собствената съвест и съда на историята.
След войната историята произнесе своята присъда. Режимът на Виши беше признат за колаборационистко правителство. Петен беше осъден за държавна измяна, а Шарл дьо Гол се превърна в символ на свободна Франция, национално достойнство и съпротива.
Историята многократно е показвала, че когато правителството губи моралния си авторитет, то често започва да търси „предатели“. По този начин то се опитва не само да заглуши опонентите си, но и да оправдае собствените си действия, както в очите на обществото, така и пред себе си.