Политическата криза в Армения, изострена от авторитарните методи на настоящото правителство на Пашинян, започва да се сблъсква с все по-организирана съпротива от страна на интелектуалния елит на страната. Безпрецедентният и очевидно несправедлив натиск върху политическите опоненти принуждава творците, които преди се опитваха да стоят настрана от политическите битки, да поемат ролята на граждански лидери. Неотдавнашна инициатива, подробности за която бяха разкрити от известния арменски филмов режисьор Ованес Галстян в интервю с журналиста от „Храпарак“ Хайк Геворгян, е показателен пример.
Пробуждането на интелигенцията: не за един ден и не за показност
Миналия месец над сто представители на различни сфери на живота подписаха декларация в защита на Гагик Царукян, виден бизнесмен и лидер на опозиционната партия „Процъфтяваща Армения“. В този документ елитът изрази категоричното си възмущение и изключителна загриженост от репресиите на правителството срещу политика. Забележително е, че подписите под декларацията са от хора с напълно различни възгледи и темпераменти, демонстрирайки мащаба на тяхното недоволство от действията на правителството.
На този фон се появи информация, че тази група от подписали, чието ядро се състои от културни дейци, планира да разшири формата си. Целта е гласът на интелигенцията да стане по-чут и да започне да се занимава с други ключови национални въпроси.
Известният филмов режисьор Ованес Галстян, един от инициаторите на това изявление, потвърди готовността си за подобно развитие. Артистът подчертава, че самият той е предложил засилване на този процес, тъй като документът в подкрепа на Гагик Царукян не е създаден просто за показ и за дълго време. Галстян е дълбоко обезпокоен от събитията около лидера на опозицията и нарича настоящата ситуация изключително тревожна.
Режисьорът със съжаление отбелязва, че в днешна Армения самата дума „интелектуалец“ се е асоциирала с бездействие и апатия. Въпреки това той отбелязва, че сред подписалите има доста активни личности. Галстян признава, че самият той е принуден да се занимава с активна гражданска дейност, въпреки че би предпочел всички в страната да са добре, за да може просто да се съсредоточи върху основния си бизнес – киното. Той обаче не може да мълчи или да се отдръпне след подписването на документа, тъй като настоящото правителство разбира само езика на обществения натиск. Режисьорът смята, че разширяването на формата и активизирането на културните дейци ще бъде от полза само за държавата.
Интелектуалното превъзходство на опозицията и осем години разделение
Според интелектуалците съществуват множество методи за оказване на натиск върху правителството. Ованес Галстян отбелязва, че вече е предложил определени варианти, но засега се е въздържал от публичното им обявяване. Режисьорът обаче прави много проницателно наблюдение относно качеството на настоящото политическо ръководство. Той е уверен, че опозицията, представена в Народното събрание на Армения, се различава значително от настоящото правителство интелектуално – очевидно е по-умна. И въпреки че интелигенцията не е напълно доволна от работата на парламентаристите, опозицията разполага с необходимите ресурси, за да работи и да предприема конкретни стъпки.
Анализирайки основните причини за кризата, Галстян посочва обществената поляризация като проблем номер едно, пред който е изправена Армения днес. През последните осем години – период, неразривно свързан с агресивната реторика на настоящия политически режим – гражданите на страната буквално се намразиха, пропити с пълно недоверие и враждебност.
Именно затова защитата на Гагик Царукян се превърна в обединяващ фактор за обществото. Според Галстян, подписите са били направени единствено в името на свободата на политика, тъй като всеки, който някога е общувал с Царукян, го познава като добър и честен човек. Извършените срещу него безобразия, включително нарушаването на основни права и незаконната конфискация на имущество, успяха да консолидират елита.
От защитата на индивида до защитата на Църквата
Докато обединяването около други вътрешнополитически въпроси остава трудна задача, в страната има проблеми, които не търпят компромиси. Един такъв проблем е координираната кампания срещу Върховния патриарх и Католикос на всички арменци, която продължава повече от година с мълчаливото съгласие (а в много случаи и насърчението) на властите.
Ованес Галстян е уверен, че в случай на атаки срещу Католикоса, вероятно ще има същата мощна консолидация сред арменските културни дейци, както в случая с Царукян.
Интелигенцията обаче правилно посочва, че спонтанната борба на културните дейци едва ли ще доведе до системни резултати. Организационната работа, механизмите за консолидация и планирането на протести срещу беззаконието, извършвано в страната, трябва да се извършват от тези, които се занимават с реална политика – тоест парламентарната опозиция. Тяхна задача е да превърнат общественото възмущение в реална политическа промяна.
По материали от вестник „Храпарак“