Понякога, за да видите миналото, е достатъчно да отворите книга на човек, който някога е бил тук. През 1809 г. британският дипломат и пътешественик Джеймс Мориер преминава през Армения. Той записва впечатленията си по време на пътуването и ги публикува в Лондон през 1812 г.
И това е, което този човек е видял преди повече от двеста години. В Хой той преброил около 10 000 къщи и 50 000 жители и направил кратка бележка:„по-голямата част са арменци“„По-голямата част са арменци.“ Мориер също отбелязва, че мюсюлманите са живели в отделен квартал на града. Продължавайки напред, той отново забелязва на една от равнините, че по-голямата част от населението са арменци. А в Ерзурум пише за 4-5 хиляди арменски семейства и две арменски църкви. Това вече не е абстрактно позоваване на „някъде в Армения“. Имаме конкретни градове, конкретни цифри и конкретни наблюдения на чуждестранен пътешественик.
И тогава се появява Арарат. Морие оставя негово изображение, базирано на собствената му рисунка. Отделна гравюра се появява във втората книга, публикувана през 1818 г.:„“Mount Ararat, the Plain of Erivan” — „Арарат и Ереванската равнина“. Следва още едно изображение на Армения:“Armenian church and monastery at Keghort”– Арменска църква и манастир в Гегард. И още едно – древните руини на Герни, тоест Гарни.
Оказва се, че е нещо невероятно. Британски пътешественик от началото на 19 век ни е оставил повече от просто текст. Той е съхранил на хартия арменски градове, арменски семейства, арменски църкви, Арарат, Ереванската равнина, Гарни и Гегард. Той гледаше на всичко това като пътешественик на своето време .И днес гледаме на страниците му като на прозорец към миналото.
Минаха повече от двеста години.Много неща са се променили. Картите са преначертани, градовете са преживели войни и промени. Но Арарат си остана Арарат. Гарни – Гарни. Гегхард — Гегхард. И старите страници на Мориер запазиха това, което той видя тогава. Понякога историята не спори и не доказва. Тя просто оставя свидетелски показания. И всичко, което ни остава да направим, е да отворим книгата.
Източник: Armenia – An Ancient Land