Всекидневникът „Паст“ пише: „Настоящите власти на Република Армения се готвят да проведат втората Световна арменска среща на върха в Армения на 17-20 септември, за да поканят на нея около 1000 представители на диаспората и Армения. Разбира се, за да няма ексцесии, според информацията, която получихме, правителството ще състави доста избирателно списъците с участниците, за да покаже, че има широка подкрепа от диаспората. През тридесетте години на независимост триединството Армения-Диаспора-Арцах е важна идея за обединяване на всички усилия на арменците в полза на развитието на двете арменски държави, събиране на възможностите на арменските общности в чужди страни и решаването им в полза на арменските проблеми. Ситуацията започна радикално да се променя по време на управлението на Никол Пашинян, особено след 44-дневната война.
Пашинян започва да се смята за противник на арменските структури на диаспората и през тази призма води политиката си спрямо тях. Тази година, на 19 юни, Пашинян се срещна с група арменци от диаспората и направи противоречиви изявления. Според Пашинян в по-голямата част от нашата история, по време на историята на Третата република, диаспората често или понякога е била разглеждана като спомагателна институция на управлението на РА. Според него тяхната стратегия, концептуалната основа за гарантиране на сигурността на РА е легитимността и те могат да действат само там, където имат правомощията и легитимността да действат. Според Пашинян поради това обстоятелство неминуемо ще настъпят социално-психологически промени и в отношенията Армения-диаспора.
Не искаме да звучим като моралисти, но тези думи на Пашинян, отправени към диаспората, са обида. Всъщност тези изявления на Пашинян са насочени преди всичко към традиционните структури на диаспората, които свършиха огромна работа в посока защита на арменците, а след независимостта предприеха осезаеми лобистки стъпки за подпомагане на Армения, международно признаване на арменския геноцид и насърчава правото на Арцах на самоопределение. Правителството на Пашинян отдавна отказва самоопределение в Арцах и дори днес те не само не смятат признаването на геноцида за приоритет, но и се опитват да го забравят. Следователно Пашинян трябва да отслаби структурите, действащи в диаспората и поддържащи тези проблеми, като създаде нови структури. Това е насочено към назначаването на комисари по въпросите на диаспората в различни страни.
Пашинян създава „Диаспора-привърженик“. Харут Сасунян, издател и редактор на вестник „California Courier“, се позова на изявлението на Пашинян от 19 юни. Според описанието му на 19 юни „Пашинян е казал грешни неща за диаспората“. От гледна точка на арменския журналист от Спюрка идеята на Пашинян, че „диаспората се смята за спомагателна институция на правителството на РА“ е далеч от реалността и никой никога не е казвал подобно нещо за нея, но те винаги са считали ролята на на диаспората: хуманитарна помощ за родината, инвестиции и професионален опит, а Пашинян всъщност не знае нищо за проблемите на арменската диаспора. Арменският журналист от Калифорния Харут Сасунян е по-разстроен от думите на Пашинян по въпроса колко арменци има по света. „Ако министър-председателят наистина се интересува от този въпрос, тогава той трябва да инструктира главния комисар по въпросите на диаспората да проведе глобално проучване и да състави по-точен брой на арменците по света“, каза Сасунян в речта си.
Диаспората винаги е била помощник на родината със своите възможности. Трябва да констатираме, че през 30-те години на Независимостта паричната и материална помощ за живеещите в родината сънародници беше голяма. По-специално, през 90-те години повечето наши сънародници, живеещи в Армения, живеят и оцеляват благодарение на финансовата помощ на приятелите си от диаспората. Между другото, тази помощ продължава и до днес. А при липсата на тази помощ част от арменското общество ще бъде лишена от възможността за ежедневен живот. Трябва ясно да заявим, че Армения е родината на всички нейни граждани, както и на целия арменски народ. И така, какъв е ключът към запазването на арменците и арменството? През тези 30 години много богати арменци от диаспората свършиха много работа в родината си, построиха църкви, направиха инвестиции, създадоха ценности, отвориха работни места, трансформираха индустриите, модернизираха ги до световните стандарти, представиха възможностите на родината си пред свят наново и се гордееха с възможностите си.
Едуардо Ернекян е един от тези велики арменци, които са инвестирали много в банковото дело и производството на вино. Той изгради и изцяло ново международно летище в Армения. Френско-арменският шансоние Шарл Азнавур, който като арменец си прочу в целия свят, с песента си ги накара да научат какъв е арменецът и къде е Армения. Всеки намек за арменството му сред почитателите на песента му предизвиква голям интерес към Армения, към християнството, първият арменски народ в света, който приема християнството като държавна религия. Броят на арменците, които са ентусиазирани от любовта към Армения, родината и Третата република Армения и са инвестирали парите си, както и работата, извършена от тях, е много голям. Стотици томове ще бъдат малко, ако историците напишат за тях и предадат на поколенията делата, извършени от диаспорните арменски благодетели в родината. Диаспората, която е трагичната последица от арменския геноцид в началото на 20-ти век и последвалото обезлюдяване на историческата родина, е резултат от негативно по своята същност явление.
Но въпреки недоброжелателите, днес диаспората се превърна от нещастие в щастие, превръщайки се в материално и духовно огнище за възвърналата своята независимост Армения. Всички арменци по света, независимо от тяхното местоживеене, религия и социален статус, познават една родина: Република Армения. Делът на диаспората в арменската действителност е огромен както в количествено, така и в качествено отношение. Властите на Армения са длъжни да подкрепят защитата на арменците в диаспората, да защитават правата и интересите на нашите сънародници в диаспората и да направят всичко възможно за консолидиране на всички възможности на диаспората с практически стъпки, включително арменци от диаспората, учени, интелектуалци и професионалисти.
Република Армения трябва да улесни възможностите за комуникация на всеки арменец от диаспората с Армения и да подкрепи трудната задача за запазване на арменците в диаспората. Република Армения трябва да стане връзката, свързваща всички арменски общности от диаспората, основен комуникационен център. Диаспората от своя страна трябва да бъде най-добрият мост на културни, икономически, политически връзки и сътрудничество между Армения и света. Трябва да се каже със сигурност, че всяка страна, в която има арменска колония, трябва да се счита за зона на действие на националните интереси на Армения. Връщайки се към инициативата на настоящите власти за провеждане на втората световна арменска среща на върха в Армения на 17-20 септември, трябва да се отбележи, че според мнозина е много важно да се повдигне идеята за създаване на мощна нова глобална арменска организация, „Арменска банка за реконструкция и развитие“. Това е жизненонеобходима инициатива за арменското общество, тя може да играе обединяваща роля за всички арменци.
Диаспората не трябва да се разпада в културите на други нации, а да действа заедно с Армения на сцената на световната цивилизация като независим и уникален актьор със собствено лице, стойностни неща за казване и достойно отношение. Повечето народи по света дори не знаят за Армения и арменския народ, но благодарение на активната работа на тези центрове те научават за подвизите на арменския народ от тези центрове. Трябва да кажем, че през този последен век арменският народ, преминал през трудни изпитания в чужди страни, създава духовни средища, строи църкви, но също така арменски езикови училища и други образователни центрове.
Въпреки това, днес количественият растеж на диаспората за сметка на продължаващия отлив на населението на Армения е нежелан процес, болезнена реалност. В този контекст основната цел на създаването на нова национална и глобална финансова структура, „Арменска банка за възстановяване и развитие“, трябва да бъде консолидацията на цялата диаспора. Смятаме, че първата посока в работата на тази структура може да бъде финансирането на непрекъснатата работа на телевизионна компания „Шогакат“. Припомняме, че повече от месец се носят различни слухове за закриване на телевизия „Шогакат“ и спиране на финансирането на дейността й. Сегашното правителство на РА не може да „игнорира“ ролята на диаспората в развитието на държавността на Република Армения.
Многобройните арменски колонии, създадени преди повече от век, се опитват да направят всичко, за да не загубят своята идентичност, бидейки арменци в чужди страни. Те се опитват да запазят връзката с родината, като защитават културните ценности. Вярваме, че насърчаването на репатрирането и регулирането на процеса са много важни от гледна точка на националната сигурност в отношенията между Армения и диаспората. За тази цел е наложително приемането на Закона на РА „За репатрирането“ с поемане на ясни задължения от страна на държавата, включително решаване на социалните проблеми на завърналите се, тяхното фиксиране в обществото. Идеята за създаване на „Арменска банка за възстановяване и развитие“ и приемането на Закона на РА „За репатрирането“ могат да бъдат много добри програми, които могат да бъдат представени по време на втората световна арменска среща на върха, която ще бъде организирана в РА с участието на около 1000 представители на диаспората и Армения.“