„Трите ми деца непрекъснато крищят в главата ми, викат „Мамо, мамо…“ Дори не спя заради това. Онзи ден Зита дойде в съня ми: „Мамо, ела и ме вземи“, сподели жената пред Радио „ Азатутюн“ .
През 7-ия месец от обсадата на Арцах двете деца на Вера, 3-годишният Лео и 6-годишната Гита, стигнаха до Мартакерт пеша от дома си в Агабекаланж, качиха се в една кола, заспаха и според служителите на реда, са издъхнали от юлската жега. В магазините нямаше нищо, майка им беше тръгнала да търси храна, а Лео обичаше сладък чай. „- Нямахме масло, нямахме захар, нищо, нямахме нищо за ядене, какво трябваше да направя?“, коси се майката Вера. „Нямаше гориво, нямаше кой да види децата по пустите улици. Отворих сама колата и ги видях. Не дай Боже някой да види този ужас“, продължава жената.
Това беше най-трагичната история на блокадата, която арменският външен министър доведе и до знанието на председателството на Съвета за сигурност на ООН. – „3-годишният Лео и 6-годишната Гита починаха в Мартакерт, защото майка им трябваше да ги остави сами и да отиде пеша до съседен град с надеждата да намери храна за тях.“
Вера, която загуби двете си деца, сега живее под наем със семейството на брат си в село Аралез в Араратка. област. Измина една година, а майката продължава да се бори да върне единствената си дъщеря, 8-годишната Зита. – „Зита е моя. Ако дадат Зита на друг човек, то вече няма да имам надежда да живея…“.
Майката разказва, че след трагедията администрацията на Мартакерт е предложила да заведе 8-годишната Зита в център за грижи в Степанакерт, докато се стабилизира, а в Арцах вече имаше глад. При депортирането през септември миналата година, момичето е преместено в Капан с другите деца от институцията, а майка й – в местността Веди. Та посети дъщеря си миналата седмица.
„Искаше въртележка, искаше до я заведа на сладкарница, но не ми позволиха. Казват, че нямам право да изведа детето навън”, разказва Вера.
Наскоро й се обадили от капанския център, че е възможно детето да бъде преместено в приемно семейство. – „Но аз няма да дам детето си на никого, детето ми трябва да остане при мен, няма да дам дъщеря си на никого. Дори държавата да реши, държавата знае защо съм оставила детето си в дома“.
Според Вера не искат да й кажат, че условията в къщата са причината единственото й дете да не може да живее при нея.