На 26 юни 1937 г. комисарят по вътрешните работи на Съветската Армения, Хачик Мугдуси, одобрява заповедта за арест за известната арменска писателка Забел Йесаян. На следващия ден, 27 юни, Забел Йесаян е арестувана и задържана в градския затвор в Ереван. След близо две години фалшиви, изфабрикувани съдебни заседания, е взето решение Забел Есаян да бъде осъдена на максималното наказание – екзекуция.
Присъдата обаче не е постановена, тъй като писателката обжалва пред Касационния съд на СССР и на заседанието на 8 май 1939 г. е взето решение за промяна на присъдата на Забел Есаян и в резултат на това тя е осъдена на 10 години заточение в поправителен лагер.
Точните обстоятелства, мястото и датата на смъртта на Забел Есаян все още са неизвестни. Знае се , че писателката е писала писма до близките си от затворите в Ереван, Гюмри и Баку. Запазените писма са от 1942 г.
Представяме последните две писма на Забел Есаян, написани от затвора в Баку през 1942 г., адресирани до децата й:
« 19.05.42г
Баку
Уважаеми Хрант,
Получих последната ти картичка с дата 2 април навреме. Вече бях написала писмото си и когато получих картичката ти, веднага писах на моята Софи и оттогава повече не съм я чувала. Особено съм загрижена за здравето на Бергрухи. Моля те, пиши ми веднага, не бъди небрежен, всеки получава много писма, а ти ме оставяш като сирачка.
Скъпи Хрант, моля те, не се тревожи, страдам от безпокойство. Аз също чакам с нетърпение парите да са приведени, но винаги могат да се случат недоразумения. Надявам се да ни позволят да получим колет тук. При възможност веднага ще ви пиша.
Отговори ми, скъпи Хрант, за това. Имам нужда от летни дрехи, нямам нищо друго, само парче от тъмната ти риза, ще бъде чудесно, ако го изпратиш. И тютюн, и хранителни продукти. Но все още не е възможно, просто пиша, за да сте подготвени.
Много, много целувки за вас, Бергрухи и Вахрик, Софик и Изабела.
И аз чакам писмо от Софик и ако може колет. Липсваш ми, твоята нещастна майка, Забел.” (Гаспарян Д., “Тайната на затворените врати”, Ереван, 1994, с. 122).
Следващото писмо на Забел Йесаян, написано от затвор в Баку, е написано през ноември същата година, 6 месеца след горното писмо.
« 5.11.42 г
Баку
Мили мои деца,
В предишното си писмо писах, че получих изпратените от вас 75 рубли, получих и пощенската картичка, която изпратихте, и с удоволствие разбрах, че сте добре, здрави и че моят скъп Вахрик вече ходи на детска градина и учи добри неща. В добро здраве съм и само страдам, че ми липсвате, но какво мога да направя?
Много се притеснявам за Софик, просто ден и нощ се притеснявам. Защо не написахте нищо за нея и Изабела, моля, пишете за Софик и ми дайте адреса й? Изпращам ви много целувки, особено на Вахрик и Изабела, които се надявам да видя някой ден. Отново много, много целувки и поздрави. Можете да изпращате само пари, нищо друго за сега, а аз чакам парите. Вашата копнежна майка, Забел.“ (Пак там, стр. 123).
В двете писма по-горе виждаме тежкото психическо, както и материално състояние на Забел Есаян в затвора в Баку. Хората, споменати в горните писма, са деца и роднини на Забел Есаян. Хрант и Софик са деца на Забел Есаян, Беркрухи е съпруга на сина й, а Соник, Вахрик и Изабела са внуци на писателката.
Все още няма ясна информация относно смъртта на Забел Йесаян, но няма ясни факти за смъртта на писателката. За годината на смъртта й се тиражират 1939 г., 1942 г., 1943 г. От тях обикновено се приема 1943 г. Има свидетелства на хора, които са я видели в затвора в Баку. Приетата версия за смъртта й е, че Забел Йесаян е брутално убита в затвора в Баку.
З. Шушеци