Изменение на Конституцията: „По нашия начин“ или по молба на чужденец? Вахе Ованесян, член на групата „Алтернативни проекти“, написа това на страницата си във Facebook.
„Тази година ще отбележим 30-годишнината на Конституцията на „върха на суверенитета“.
- Арменските военни са в Първопрестолния Ечмиадзин
- Ердоган в Степанакерт
- Двама влиятелни арменски милиардери в затворите в Ереван и Баку
- Двама архиепископи в изолация на НСС
- Арцах, обезлюден от арменци
- Тези, които следват инструкциите на „стенната живопис“, мълчат.
- Тези, които се борят срещу една и съща картина, нямат план
- Президентът мълчи
- Хората са изгубени.
- Амарас и Гандзасар, се превръщат в „килери“
- Врагът с голям апетит
- Държава: Държава членка
Имаше ли вариант да се развием по такъв начин, че тази трагична ситуация да не съществува 30 години по-късно? Разбира се, че имаше. Не го направихме. Има ли вариант да спрем сценария, през който преминаваме? Все още има, но за това е нужен обществен диалог и програмно мислене. Отдавна трябваше да разберем, че нищо не може да се направи само с едномесечен хоризонт на „стратегическо мислене“ и импулсивни идеи.
Може ли да се промени Конституцията? Не само е възможно, но може би и трябва. Но преди това трябва да променим ситуацията, в която се намираме, и да я оценим. Едва след тази промяна може да се промени Конституцията, като се вземат предвид грубите грешки на седемгодишната трагедия и по-дълъг период. В условия на вътрешна враждебност, вътрешно разединение, Конституцията не може да се променя по искане на чужденец. Това ще доведе до нова, по-грозна реалност.
В един момент, разбира се, ще има нужда от нова Конституция, която ще създаде механизми за повишаване на устойчивостта на държавните институции, никога повече да не се концентрира цялата власт в ръцете на един човек и да не се допускат фатални грешки. Новата Конституция трябва да създаде и нови правила за съвместно съществуване, възможности за плурализъм и неговата реализация, за формиране на ново общество. Но преди това трябва да се променим. Нищо добро не може да се роди в условията на непроменена реалност, на непроменена вътрешна атмосфера“, пише Ованесян.


