Много ми е трудно да намеря думи…
ТЯ беше Нечовек! ТЯ беше скала! ТЯ беше двигател!
Това беше най-силният и най-борбеният човек, когото познавам. Независимо какво й поднасяше животът, тя никога не падаше по гръб, никога не се отказваше и продължаваше напред! Винаги беше с усмивка, дори да й се плачеше отвътре!
Бях едва на 6,5г когато се срещнахме за първи път! Тя ме погледна и видя нещо специално, видя искра. Можеше да разпознае духа и потенциала на всяко едно дете! Тя беше стожерът на АРМЕНСКАТА СКАУТСКА ОРГАНИЗАЦИЯ „ХОМЕНЪТМЕН“.
Тя беше моята „Скаутска майчица“ – винаги беше до мен, обичаше ме като внучка, подкрепяше ме. Отгледа ме по лагерите. Непрекъснато ме стимулираше да се развивам, да съм силна и да не се предавам! За нея нямаше „НЕ“ / „НЕ МОГА“!
ТЯ! ДИДИ БАРДИЗБАНЯН
Дидче, ОБИЧАМ ТЕ! Знам, че сега си вече добре и бдиш отгоре. Завинаги ще си в моето сърце! Поклон!
Изабел ЧАЛЬОВСКА-ПАСКОВА