Адвокатът и правозащитник Рубен Меликян пише: „По време на управлението на Католикоса на всички арменци Карекин II, едно от проявленията на изключителния възход на Арменската църква е печатарството. Издадени са стотици книги, както преводи, така и самостоятелни произведения.
И така, преди няколко дни беше публикувано изключително интересно изследване на отец Арарат Погосян, озаглавено „Ролята на Светия Ечмиадзин в арменската освободителна борба през XVI-XVII век“. Днес имах малко свободно време и реших да го прочета.
Трябва да призная, че отдавна не бях чел толкова интересна книга – книга, която да говори толкова директно за моята идентичност и „вътрешна конституция“, осветявайки неща, които интуитивно усещах, но не разбирах дълбоко.
Специално искам да подчертая раздела, озаглавен „Възприятия за мир и война в Библията и Църквата“.
Всъщност, нашата Майка Църква е демонстрирала невъобразима мъдрост още през IV век, като е отдала на мъчениците на Отечеството същата почит като на мъчениците на Вярата. А през V век Аварайр не само е подновил този подход, но и го е направил фундаментален и „систематичен“.
Свети Вартан и предателят Васак са престанали да бъдат чисто исторически фигури и са се превърнали в „архетипи“.
Ето защо противниците на арменската нация започнаха да атакуват тази „архетипна система“ преди десетилетия. Ето защо попечителите на същите сили се опитват да „трансформират“ Арменската църква, да я превърнат в лишена от съдържание, нетрадиционна, модерна и „сладка“ институция. Те се опитват да издигнат сърце вместо кръст, опитват се да осветят Васак вместо Вартан.
П.С.:
Много ми хареса формулата за смелост на Свети Григорий Татеваци, която беше цитирана в книгата на Отеца: „Нито потъвай в скръб, нито се обезсърчавай в безгрижие“.
За съжаление, ние наистина бяхме омекнали и загубили смелостта си от лекотата. Поне сега, в тези бурни дни, нека преоткрием вътрешната си сила, за да не потънем в „бедствие“, а да се издигнем отново.
168.am