„НЕОСЪЗНАТАТА СМЪРТ Е ФИЗИЧЕСКАТА СМЪРТ, А ОСЪЗНАТАТА СМЪРТ Е
БЕЗСМЪРТИЕ“
„ЗА ВАРТАН И ВОЙНАТА АРМЕНСКА“ ЙЕГХИШЕ (V век)
Всяка година, арменците почитаме паметта и героизма на падналите на бойното
поле войни в голямата битката при Аварайр, през 451 г. сл. Хр., за запазване на
християнската вяра. Арменската Апостолическа църква отбелязва тази
незабравима историческа дата в четвъртъка преди Великия пост, известна според
нашата история и църковния календар като „Вартананц“.
В началото на Средните векове през 387 год. Сл.Хр., Армения е разделена между
Византия и Персия. Източна Армения попада под владичеството на Персия,
където господства династията на Сасанидите. Арменските князе стават васали на
персийския цар и се задължават да плащат налози и по време на войни да
предоставят своята войска да защитава интересите на Персия. През 442 год. Сл.
Хр. за върховен главнокомандващ арменските князе избират Вартан Мамигониян,
потомък на Крикор Лусаворич.
През 449 год. Сл. Хр. сасанидския крал на Персия Хазкерд Втори, призовава
арменците да се откажат от християнската религия, която изповядват и да
приемат зороастризма – култа към огъня.
Битката започва в утрото на 26 май 451 год. Сл. Хр., но тя е предопределена
предварително поради численото превъзходство на персийската войска. Срещу 66
000 арменски бойци, водени от Вартан Мамигониян се изправя армия от 220 000
души перси, подсилени от ескадрон с въоръжени слонове. На Аварайското поле
арменските войски достойно посрещат противника, под предводителството на
Спарабед Вартан Мамигониян. Битката приключва със смъртта на Вартан
Мамигонян. Арменските войни губят битката, но запазиха вярата си в Христос.
На 12-ти февруари т.г. за пореден път членовете на АРФ Ташнакцутюн «Папкен
Сюни» Варна, клон на АРФ Ташнакцутюн България и сънародници се събрахме в
двора на Арменската Апостолическа църква „Св.Саркис“, за да се поклоним пред
героизма и саможертвата на падналите жертви на бойното поле, преди 1575
години бойци.
Прочувствено слово за храбростта и саможертвата на арменските войни и техния
пълководец Вартан Мамигониян произнесе Кеворк Тахмизян. Той изтъкна: „
„ДОКАТО СЪЩЕСТВУВА БЯЛАТА СМЪРТ, АЗ БОГОТВОРЯ МОЯ АВАРАЙР“
ХОВХАНЕС ШИРАЗ
Това изказване принадлежи на неповторимия поет Ховханес Шираз и отговаря
точно на неговия вътрешен мир.
В реда на годишните празници, Вартананц, идва отново да освети нашето
всекидневие, да доведе светлината над нашите национални възвишени идеали и
особеностите на нашите национални възвишени идеали и особеностите на нашата ценностна система, като ни призовава за бдителност и неотслабващо
внимание. Наистина Аварайр не е приказка, а реална национална, сплотяваща
ценност и изключително усещане за дълбоки преживявания. Действително,
тежестта на тези 1575 години ни задължава като събирателна общност,
унаследила от дълбините на вековете един спомен, подхранващ поколения
наред, че са внуци на националния герой Вартан Мамигонян.
Все пак Вартананц продължава да има своето звучене и да вдъхва на един цял
народ вярата в религията и в борбата за съществуване като опорен стълб.
Битката за Аварайр, беше победа срещу деспотизма и тиранията, срещу
вероотстъпничеството и смъртта. Вартананц с цената на многобройни жертви
защити Армения и нейната независимост, а народът – своята вяра и
християнството като религия.
Спарабедът /главнокомандващият арменската армия/ с единодушното съгласие
на болярите започна своя разговор с войската: „Много войни съм водил аз и вие
заедно с мен. Имаше места, където смело се сражавахме и победихме враговете
си и места, където те ни победиха, но в повечето битки победители бяхме ние, а
не победени. Но всичко това беше физическа победа, защото със заповедта на
покойния Цар ние се сражавахме. Който дезертираше от битката , получаваше
лошо име и вследствие го застигаше безпощадна смърт, а този който се биеше
храбро и се хвърляше смело напред, наследяваше име на герой и получаваше
големи награди от бившия Цар. И от нас всеки получаваше наранявания и носи
следи по тялото си от тях. За много такива героически боеве се даваха големи
награди. Аз смятам, тези геройства за безчестни и безполезни, както и тези
многобройни награди за нищожни, защото те ще бъдат забравени и унищожени. И
сега, ако за покойния Главнокомандващ сме извършили толкова смели дела,
колко повече трябва да направим за безсмъртния наш Цар, който е господарят на
живите и мъртвите, и на всички хора, които ще съди според извършените от тях
дела. Нали, ако много дълго живеем, ще остареем, все едно и също е, трябва да
се разделим с това тяло, защото ще влезем при живия Бог, след което вече не
трябва да се разделяме. Затова ви моля, мои смели копиеносци – да няма
боязън, да не се страхувате от многобройните езичници , да не обръщате гръб на
техните смъртоносни оръжия, защото, ако Господ даде победата в нашите ръце,
да сломим тяхната сила, за да издигнем истината на наша страна, ако ли не, ако е
дошло времето нашият живот да завършим със своята смърт, тази война, да
приемем с радостно сърце, с мъжество и смелост, без колебания. Застанете
твърдо и непоколебимо зад непреклонния наш Пълководец, който никога няма да
забрави вашите геройства. Нашият Главнокомандващ не е обикновен човек, а
Пълководец на всички мъченици, според него – страхът е признак на
недоверчивост. Недоверчивостта отдавна сме отхвърлили от нас, страхът от нея
трябва да изхвърлим от нашите мисли и съвети.““
В памет на загиналите на бойното поле 1036 бойци и техния военачалник – Спарабед
Вартан Мамигониян, присъстващите запалихме свещ и поднесохме цветя пред хачкара в
двора на църквата.
Адрине Микаелян, Варна
