На 15 май в киносалоните в Ереван се състоя премиерата на документалния филм „Наздравица за вярата на лястовицата“ на режисьорите Ованес Ишханян и Сурен Белян, създаден с подкрепата на инициативата „Арменски референдум“. Филмът разказва за съдбите на арменците от Арцах, преживели депортация, преселване и загуба на домовете си, както и за заплахите, свързани с т.нар. концепция за „Западен Азербайджан“ и евентуалното преселване на азербайджанци в Армения.
Киносалонът беше претъпкан. На премиерата присъстваха общественици, журналисти, представители на интелигенцията, студенти и жители на Ереван, за които темата за Арцах е отворена рана.
След прожекцията се проведе дискусия с участието на авторите, героите и представителите на „Арменски референдум“.
Режисьорът Ованес Ишханян сподели, че идеята за филма е възникнала по време на вътрешните дискусии на „Арменския референдум“, когато темата за евентуалното преселване на азербайджанци в Армения е започнала да се върти все по-често.
„Обсъждахме как да подходим към тази тема. По това време Варужан Гегамян предложи: „Ами ако някой студент започне да изследва този проблем?“ Тогава всичко започна“, отбеляза директорът.
Така към работата се присъединява Сурен Белян, който по-късно става не само режисьор, но и един от символите на самия филм. „По-късно се оказа, че Сурен живее точно в региона, където има риск от преселване на азербайджанци. Той е от село Хнаберд, разположено в територията на древен Двин, близо до Арташат. Това беше много символично съвпадение“, подчерта Ишханян.
Авторите на филма умишлено изоставиха сухия политически език и решиха да говорят през човешки съдби. Филмът се фокусира върху семейства, които бяха принудени да напуснат домовете си няколко пъти, първо в Баку и Мингечевир, след това в Арцах, а след събитията от 2023 г. отново станаха бежанци.
„Днес Армения е стигнала до състояние, в което вече сме изправени пред цензура заради собствената си идентичност. Ако арменците казват, че народът на Арцах трябва да има право да се завърне, за Азербайджан това вече се счита за екстремизъм“, каза Ишханян.
Финалът на филма е изграден около въпроса, зададен на изкуствения интелект: възможно ли е мирното съвместно съществуване между арменци и азербайджанци след случилото се? Изкуственият интелект даде отрицателен отговор. Този епизод се превърна в една от най-обсъжданите и емоционално трудни сцени на вечерта.
Аветик Чалабян, ръководител на инициативата „Арменски референдум“, подчерта, че филмът е опит да се обясни мащабът на процесите, протичащи в обществото, чрез реални човешки истории.
„Тези семейства са като лястовици, които са принудени постоянно да сменят гнездата си. Но може би е дошло времето тази лястовица най-накрая да може да си изплете собствено гнездо и вече да не се налага да мигрира“, отбеляза Чалабян.
Според него основният смисъл на филма е, че подобни трагедии никога повече няма да се повторят.
Снимка: aravot.am